www.varchev.com

Изгледът за Q4: Федералният резерв между Сцила и Харибда; натискът върху ЕМ продължава

Рейтинг:

12345
Loading...

В този пост изграждам модел на основните фактори, които ще движат долара, а оттам и световните пазари. Това не е предсказание. Описаното представлява просто скелет от основните фактори, които виждам като ключови за икономиката до края на годината.

В края на миналата седмица данните за безработица и за ръст в non–farm payrolls (NFP) за САЩ показаха силен ръст в наемането. Както описахме миналата седмица NFP е сред най-важните данни за пазарите и за Федералния резерв: Ефектът на NFP върху пазарите. Това е така, тъй като ръстът в наемането е сред най-добрите leading индикатори за БВП.

Това не са единствените позитивни данни от САЩ. Продуктивността на работната ръка скочи с 2,9%, най-високият ръст в продуктивността на работната ръка от финансовата криза насам. Това означава и вероятно увеличение в заплащането на американските работници, и следователно в дългосрочен план увеличение в БВП и в инфлацията. Американската икономика и американската финансова система е единствената от големите развити икономики (заедно с Германия), която действително увеличева стандарта на живот на гражданите си след финансовата криза. Това се вижда най-ясно на графиката на БВП на глава от населението за големите западни икономики:

Графика: WorldBank Data

Последният акцент от икономическия календар от миналата седмица са данните за търговския баланс на САЩ. През юли месец търговският дефицит на САЩ се увеличава до $50.1 милиарда долара. Не само това, но търговският дефицит на САЩ с Китай (разликата между износа към Китай и вноса от Китай) се разширява до рекордните $31.1 милиарда. Въпреки митата и търговската война, целта на Тръмп да намали търговския дефицит с Китай е не просто неуспешен, а контра-продуктивен. Увеличаващият се дефицит сочи към една най-вероятна реакция от страна на Тръмп: ескалация на търговския конфликт до критичната точка, а именно мита върху всякакъв внос от Китай.

Какво означава всичко това за азиатските и европейските пазари?

Според нас комбинацията от фундаментални фактори е рецепта за продължителен натиск върху азиатските икономики до края на годината. Факторите са:

  1. Търговската политика на Тръмп, която е фокусирана върху това да осигури преимущество на САЩ за сметка на търговски партньори; тази политика вероятно ще бъде силно изразена до края на изборите за конгрес в САЩ (през ноември)
  2. Отслабваща немска икономика и цялостно слаба икономика в южна Европа (Франция, Испания, Италия); валутни и финансови кризи в развиващите се пазари и дългова дефлация в Китай
  3. Изключително силна (на фона на останалите икономики) щатска икономика
  4. Увеличаваща се инфлация (най-вече в producer prices, цените на едро), вероятно повишение в заплатите (и следователно в инфлацията) в САЩ и повишен инфлационен риск от търговската война с Китай

Виждаме два, опростени сценария, които (макар нереалистични и опростени) ще ни напътстват в развитието на сегашната геополитическа и икономическа ситуация до края на изборите за конгрес в САЩ (през ноември) и до края на тази година.

Сценарий 1: Дивергенцията продължава

В този сценарий щатската икономика продължава да се засилва до края на годината, докато пазарите в Азия и в Европа продължават да омекват.

Това означава, че тренда на усилване в щатската икономика води до увеличение в заплатите на работниците и увеличение в цените на производството, което евентуално води до инфлация. А търговската война увеличава цените на продуктите, чието производство е разпръснато между САЩ и Китай (което са повечето продукти от ежедневието, от телефони до коли), което увеличава допълнително инфлацията. Това означава, че вероятната реакция на Федералния резерв ще е да увеличи лихвите, за да се бори с инфлацията. Това означава по-силен долар.

А увеличаващите се търговски дефиците и бюджетни дефицити в САЩ означават издаване на повече щатски облигации, и следователно по-високи лихви в САЩ. На фона на слаба световна икономика и нулеви лихви в повечето развити държави, инвеститорите вероятно ще продължат да изкупуват щатските ДЦК. Това означава по-силен долар.

В този сценарий Федералният резерв е в капана на американската икономика. Мандата на Федералния резерв ги задължава да се борят с инфлацията.

Силният долар неизбежно поставя допълнителен натиск върху не-щатските икономики по света: от Китай и Хонг Конг до Турция, Русия и Аржентина.

Визуално си представяме сценария така:

Федералният резерв се намира между Сцила (инфлация и силна икономика) и Харибда (увеличаващи се дефицити и следователно разходи по погасяване на дълга). Силният долар означава още натиск върху икономиките и валутите на развиващите се пазари.

 

Сценарий 2: Конвергенция

В този сценарий американската икономика отслабва на фона на цялостно отслабване в световната икономика. Повечето анализатори и икономисти смятат, че в този сценарий натискът върху развиващите се пазари ще олекне. Според нас, обратното е по-вероятно. Причината за това е структурна.

Според повечето анализатори това ще бъде позитивен момент за развиващите се пазари (както и за Европа), тъй като тогава Федералният резерв ще може да намали лихвите. При по-ниски лихви валутните кризи в развиващите се пазари ще се успокоят и ликвидността ще се завърне в световната икономика.

Според нас, обаче, има вероятност Федералният резерв да не повиши лихвите. Политиката на Доналд Тръмп, увеличаващи се бюджетни дефицити и субсидии за американски производители (например, $12 милиарда за американските фермери на соеви кълнове) е силно инфлационна. Ако американската икономика омекне на фона на търговска война, политическият натиск върху Тръмп ще бъде да подкрепи американското производство със субсидии и помощи за бедните. Това, в комбинация с инфлационния натиск от търговската война е рецепта за висока инфлация в САЩ. Рискът от този сценарий е така наречената "stagflation": висока инфлация и висока безработица/нисък БВП.

В този случай Федералният резерв ще се окаже между Сцила (инфлацията) и Харибда (спад в БВП). Ако Федералният резерв реши да се бори с инфлацията като увеличи лихвите, рискува допълнително да отслаби икономиката. Ако Фед реши да се бори с безработицата (ниския БВП) и намали лихвите, рискува да подсили инфлацията.

Във всеки един от тези сценарий рисковете за развиващите се пазари остават. Дори ако Федералния резерв не увеличи лихвите и толерира по-висока инфлация, това се транслира в по-висока доларова цена на суровините: това е позитивно за развиващите се пазари като ЮАР и Турция, които изнасят много суровини (платина, паладий, стомана, злато т.н.), но е изключително негативно за икономики като Корея, Китай, Индия и ЕС (най-вече Германия), чието икономическо развитие зависи пряко от достъп до евтини метали и други суровини.

В дългосрочен план, разбира се, сценарий 2 е мечи за долара. Малко валути оцеляват комбинацията от инфлация, отслабваща икономика и разширяващи се дефицити в дългосрочен план. Щатският долар, обаче, е валута-резерв и към момента няма алтернатива за друга валута резерв. Това означава, че в краткосрочен план (3-6 месеца) увеличаващите се лихви ще усилят търсенето на долари.

Източник: World Bank


 Varchev Traders

Прочети още:

БЕШЕ ЛИ ВИ ПОЛЕЗЕН ТОЗИ ПОСТ?
Ако смятате, че с нещо можем да подобрим тази секция,
моля коментирайте. Мнението Ви е важно.

ПОСЪВЕТВАЙТЕ НИ
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Всякакви новини, мнения, изследвания, проучвания, данни или всяка друга информация, съдържаща се в този сайт се предоставят като общ пазарен коментар и не представлява инвестиционен или трейдинг съвет. Варчев Финанс не носи отговорност за изгубени средства или пропуснати ползи, които могат да възникнат пряко или косвено от използването или уповаването на тази информация. Варчев Финанс ЕООД може да предостави информация, цитати, препратки и линкове към или от други сайтове, блогове и други източници на икономическа и пазарна информация, като образователна услуга на своите клиенти и потенциални клиенти и не подкрепя становища, мнения или препоръки на тези сайтове, блогове или други източници на информация.
Варчев Финанс

Лондон


25 Canada Square, Level 33,
office 50, Canary Wharf
London, E14 5LQ
+44 20 3608 6256

Варна


МОЛ Варна ет.4,
бул "Владислав Варненчик" 186

(052) 631 000, 634 040

Бургас


МОЛ "Burgas Plaza",
бул. "Транспортна" 3
Хипермаркет Карфур
0879 447 335

София


бул. "Патриарх Евтимий" 98


0700 17 600

Универсални номера

Директна връзка с дилър - 0700 17 600    Varchev Exchange - 0700 115 44

Варчев Финанс ЕООД е регистрирана в FCA (FINANCIAL CONDUCT AUTHORITY) с номер на паспорт в Обединеното кралство: FCA, Обединено Кралсво – регистрационен номер: 494 045, което позволява предлагане на финансови услуги на територията на Обединеното кралство.

Варчев Финанс ЕООД стриктно спазва устава на европейска директива MiFID (Пазари на финансови инструменти). за насочване, увеличаване на ЕФЕКТИВНОСТТА, прозрачност и еднаквост на финансовите инструменти.
Варчев Финанс ЕООД е лицензирана и регулирана от Комисията за финансов надзор – София, България: Лиценз брой РГ-03-02-05/15.03.2006г.

Информацията в този сайт не е предназначена за разпространение или използване от което и да е лице в която и да е страна или юрисдикция, когато такова разпространение или употреба би противоречало на местното законодателство или регулиране.


Предупреждение за риск:

ДЗР са сложни инструменти и носят висок риск от бърза загуба на средства в резултат на ливъридж. 63,41% от сметките на инвеститорите на дребно губят пари, когато търгуват ДЗР с този доставчик. Помислете дали разбирате как функционират ДЗР и дали можете да си позволите да поемате високия риск от загуба на парите си.

chat with dealer
chat with dealer
Политиката за поверителност и защита на личните данни