Дисперсионни стратегии на хедж фондовете: Нови подходи в променлива пазарна среда

За хедж фондовете миналогодишната популярна стратегия за търговия с индексна дисперсия все повече се преформулира в по-фокусирани стратегии.

С разразяването на “тарифни капризи”, които разклащат световните пазари, макроикономическите притеснения излизат на преден план, засенчвайки новините за отделни компании. През април имплицитната корелация на индекса S&P 500 достигна средно най-високото си ниво за повече от две години и остана повишена дори в разгара на сезона на отчетите. Подобна беше и тенденцията в Европа.

Обикновено това би навредило на доходността от така наречените стратегии за дисперсия, които залагат на разликите във волатилността между индекс и неговите компоненти, но този път не стана така. Опитни инвеститори се отдръпнаха от широките измерители към по-малки, подбрани кошници, което им позволи да реализират печалби от сделките.

„Въпреки скорошния скок в корелацията, дисперсионните сделки бяха доходоносни през последните месеци, тъй като кошниците изглежда бяха концентрирани в имена с по-висока реализирана волатилност,“ казва Михаилис Онисифору, стратег по деривати на потоци в Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA. В Европа търговците с арбитраж на волатилност са реализирали печалби през последните седмици, като са затваряли позиции в имена с най-висока реализирана волатилност при спад на имплицитната, добавя той.

Хипотетична кошница, сравняваща волатилността на избрани швейцарски финансови фирми с тази на Швейцарския пазарен индекс, показва, че разликата в реализираната волатилност се е разширила през април, според данни на Bloomberg. Това би донесло печалби на всеки, който е използвал стратегията.

Въпреки че тримесечната имплицитна корелация на S&P 500 спадна от по-ранен връх през април, средното ѝ ниво за месеца беше почти двойно спрямо едногодишната средна стойност. Квантови инвестиционни стратегии — някои от които се стремят да печелят от дисперсия — бяха широко активни на пазара, като вариантите, фокусирани върху дисперсията, се представиха „много добре“, според Адриен Гелио, изпълнителен директор на Premialab — фирма, проследяваща предлагането на QIS стратегии.

Дефанзивните дисперсионни настройки бяха популярни още преди 2 април, но са станали още по-актуални в настоящата среда на волатилност. За тяхното активно управление, стратезите на JPMorgan Chase & Co. препоръчват техники за справяне с шокове в корелацията, включително частични вътредневни хеджове на късата волатилностна позиция или наслояване на дълга позиция във волатилност чрез VIX или VStoxx опционни структури.

Стратезите на Bank of America Corp. посочват, че тарифната заплаха за световната икономика е изкуствена и обратима, поради което рисковете от лява опашка (дълбоки загуби) са малко вероятни при липса на външен шок. Миналата седмица те препоръчаха по-агресивна дисперсионна структура с пристрастие към къса волатилност

Изобилието от стратегии за продажба на волатилност също изглежда не е пострадало особено от тарифната нестабилност. Някои тактически мулти-стратегически фондове се възползваха от повишените нива на волатилност в началото на април, влизайки в така наречената “carry” – или къса волатилностна – сделка. Някои фондове, които успяха добре да определят момента за влизане, реализираха двуцифрени печалби само за няколко дни, когато волатилността рязко спадна, според Гелио.

Въпреки това, скорошният спад във волатилността е сигнал, че средата се променя и прилагането на “carry trade” сега е много по-насочено към опции с фиксиран страйк, според Антоан Поршерет, ръководител на институционалното структуриране за Великобритания, Европа, Близкия изток и Африка в Citigroup Inc. В резултат на това, волатилността на акциите на пазара е значително по-укротена.

„Продажбата на волатилност все повече се прави по начин с ограничен риск,“ казва той. Дилърите са по-слабо изложени на промени във волатилността, така че „при спадове може да се наблюдава по-слаба реакция на волатилността, както беше преди Covid, или пък шиповете да са краткотрайни,“ добавя той.