www.varchev.com

Слабата инфлация и ниските лихви остават доминиращи

Рейтинг:

12345
Loading...

За да придобием представа какво ще е състоянието на световната икономика утре или след години, трябва да се обърнем назад и да разберем как сме стигнали до сегашното положение. Под "сегашно положение" разбираме днес - светът на ултра ниските лихвени проценти. Съпътствани от вилнеещ популизъм и враждебност към принципите на глобалната пазарна икономика.

Учудващо, но до 2009 г., Bank of England никога не е отстъпвала заеми към банките на краткосрочна лихва под 2%. Това е било достатъчно за да се справи държавата с Наполеоновите войни, две световни войни и Великата депресия. Все пак, за цяло десетилетие лихвите са останали близко до нулата. Федералният резерв на САЩ успя да покачи основния лихвен процент от 2.5% и то едвам. Европейската централна банка все още държи лихвите близо до нулата, както и Bank of Japan. Япония обаче не успява да задържи инфлацията си над нулата. Слабата инфлация не е единственият проблем на "Страната на изгряващото слънце".

Не бива обаче да ни изненадва настоящата ситуация на: слаба инфлация и агресивна монетарна политика, която включва програми за изкупуване на активи от централните банки и дългосрочно кредитиране на банките. Ray Dalio, основателят на Bridgewater отдавна е изложил логиката зад сегашното положение в своята книга: Principles for Navigating Big Debt Crisis. Ключовото тук е, че правителствата, чиито дълг е деноминиран в собствената им валута, могат да се справят с последствията от една финансова криза, която е породена от прекомерни нива на дълг. Най-вече те могат да "разпростират" своите монетарни действия с години, като по този начин избягват финансова депресия, именно причинена от банкрута на банките. Dalio нарича това "Красиво намаляване на задлъжнялостта". Това се постига от комбинирането на няколко елемента: Режим на ограничения, преструктуриране на дълга и обявяване на цялостен фалит. Важен момент в намаляването на задлъжнялостта е поддържането на дългосрочните лихви под растежа на нетните доходи. Това съвсем успешно се прилага в Италия.

Дори и така необходимите политики да бъдат успешно приети и имплементирани, те винаги ще останат лошо възприети. Най-вече след последствията от една финансова криза. Криза последвана от слаб растеж обикновено разгневява публичните маси.

В какво положение се намираме в момента? Не и в такова, от което се нуждаем. Отговорът се крие в три аспекта. Първо, макар и корпоративния дълг и този на домакинствата да е спаднал относително до доходите на развитите икономики, това не се отнася за дълга на правителствата. Второ, транс-атлантическата криза предизвика "дългови експлозии", най-вече в Китай. Трето, ударените от финансовата криза икономики са все още далеч от нивата си от преди кризата. Растежът в продуктивността остава все още доста нисък. Накрая остава популизмът. Конфликтът между леви и десни върви с пълна сила.

Какво следва? За да се отговори на този въпрос, трябва да помислим не само за настоящите пред-кризисни условия, но и за какво ще настъпи след това. В момента светът се намира в среда на ниски лихви, предхождащи една финансова криза. Larry Summers е описал този феномен, известен като "постоянна стангация". Решителния момент беше по време на Азиатската финансова криза, след която най-големите икономики в света станаха износителки на "капитал". Но има и други фактори, които трябва да вземем предвид: Високите лихви по спестяванията в развиващите се икономики, систематично слабата продуктивност в развитите икономики, застаряващите икономики, както замиращото търсене на физически капитали. Нека не забравяме - де-индустриализацията на икономиките с най-високи доходи. Също така трябва да вземем под внимание рязкото падане в цените на основните производствени суровини и изместването на паричните потоци (най-вече на доходите) към реализирането на печалба и високо - платената работна ръка. Това като цяло променя баланса между потенциалните приходи и желаните разходи. Това води до понижение в лихвените нива.

Дори финансовата криза беше в резултат на тази среда. Ниските лихви задвижиха покачване в цените на имотите и предизвика "експлозия" на дълга, най-вече в Европа и в САЩ. Тези дългови балони движеха основното търсене в началото на 2000 г. Те се оказаха нестабилни, обричайки светът на криза. Но не е настъпил тогава края на света. Лихвите, които наблюдаваме днес, демонстрират тази устойчивост.

Можем да разделим последните две десетилетия на два периода. "Пред-кризисна стагнация" - така е бил описван светът на ниски лихви и силни, дестабилизиращи кредитни и ипотечни балони. "След-кризисна стагнация" е светът на лихвите близо до нулата, частично намаляване на дълга, слабият растеж и убедителните популистки политики.

Това поставя въпросът как би изглеждал следващият период? Ще се насочи ли световната икономика към нещо по-стабилно? Или рискуваме нови сътресения от нова дългова криза и политическа нестабилност. И какъв ще е политическият отговор към новите заплахи?

Източник: Financial Times


 Jr Trader Martin Nikolov

Прочети още:

БЕШЕ ЛИ ВИ ПОЛЕЗЕН ТОЗИ ПОСТ?
Ако смятате, че с нещо можем да подобрим тази секция,
моля коментирайте. Мнението Ви е важно.

ПОСЪВЕТВАЙТЕ НИ
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Всякакви новини, мнения, изследвания, проучвания, данни или всяка друга информация, съдържаща се в този сайт се предоставят като общ пазарен коментар и не представлява инвестиционен или трейдинг съвет. Варчев Финанс не носи отговорност за изгубени средства или пропуснати ползи, които могат да възникнат пряко или косвено от използването или уповаването на тази информация. Варчев Финанс ЕООД може да предостави информация, цитати, препратки и линкове към или от други сайтове, блогове и други източници на икономическа и пазарна информация, като образователна услуга на своите клиенти и потенциални клиенти и не подкрепя становища, мнения или препоръки на тези сайтове, блогове или други източници на информация.
Варчев Финанс

Лондон


25 Canada Square, Level 33,
office 50, Canary Wharf
London, E14 5LQ
+44 20 3608 6256

Варна


МОЛ Варна ет.4,
бул "Владислав Варненчик" 186

(052) 631 000, 634 040

Бургас


МОЛ "Burgas Plaza",
бул. "Транспортна" 3
Хипермаркет Карфур
0879 447 335

София


бул. "Патриарх Евтимий" 98


0700 17 600

Универсални номера

Директна връзка с дилър - 0700 17 600    Varchev Exchange - 0700 115 44

Варчев Финанс ЕООД е регистрирана в FCA (FINANCIAL CONDUCT AUTHORITY) с номер на паспорт в Обединеното кралство: FCA, Обединено Кралсво – регистрационен номер: 494 045, което позволява предлагане на финансови услуги на територията на Обединеното кралство.

Варчев Финанс ЕООД стриктно спазва устава на европейска директива MiFID (Пазари на финансови инструменти). за насочване, увеличаване на ЕФЕКТИВНОСТТА, прозрачност и еднаквост на финансовите инструменти.
Варчев Финанс ЕООД е лицензирана и регулирана от Комисията за финансов надзор – София, България: Лиценз брой РГ-03-02-05/15.03.2006г.

Информацията в този сайт не е предназначена за разпространение или използване от което и да е лице в която и да е страна или юрисдикция, когато такова разпространение или употреба би противоречало на местното законодателство или регулиране.


Предупреждение за риск:

ДЗР са сложни инструменти и носят висок риск от бърза загуба на средства в резултат на ливъридж. 63,41% от сметките на инвеститорите на дребно губят пари, когато търгуват ДЗР с този доставчик. Помислете дали разбирате как функционират ДЗР и дали можете да си позволите да поемате високия риск от загуба на парите си.

chat with dealer
chat with dealer
Политиката за поверителност и защита на личните данни