Икономическия двигател на EU (Германия) отслабва. Проблемите са по-дълбоки от очевидното.

Германия е икономическият двигател на Европа от десетилетия, изкарвайки региона от повечето кризи. Но тази устойчивост се разпада и това представлява опасност за целия континент и пазарите включително.

Десетилетията на погрешна енергийна политика, отпадането на автомобилите с двигатели с вътрешно горене и бавният преход към нови технологии представляват най-фундаменталната заплаха за просперитета на нацията.

За разлика от 1990 г., на политическата класа й липсва лидерство, за да се справи със структурните проблеми, които разяждат сърцето на конкурентоспособността на страната. Берлин показа умение да преодолява кризи в миналото, но въпросът сега е дали може да следва устойчива стратегия. Перспективата изглежда слаба.

Импровизираната коалиция на канцлера Олаф Шолц се върна към дребни вътрешни проблеми- от дълг и разходи до термопомпи и ограничения на скоростта, веднага щом рисковете от енергийни дефицити намаляха. Но предупредителните сигнали стават все по-трудни за пренебрегване. Данните, публикувани в четвъртък, показват, че икономиката всъщност се свива от октомври и се е разширила само два пъти през последните пет тримесечия.

Икономистите очакват германския растеж да изостава от останалата част от региона за години напред, а Международният валутен фонд изчислява, че Германия ще бъде най-зле представящата се икономика от Г-7 тази година.

Рискът е, че последните икономически данни не са единични случаи, а са знак за предстоящи проблеми. Германия се оказва неподходяща да обслужва устойчиво енергийните нужди на индустриалната си база:

• Твърде зависима от старото инженерство;
• Липса на политическа и търговска гъвкавост за преминаване към по-бързо развиващи се сектори.

Индустриални гиганти като Volkswagen AG, Siemens AG и Bayer AG са обградени от хиляди по-малки компании от Mittelstand, а консервативните навици на разходите на страната я поставят на по-здрава фискална основа от своите връстници, за да подкрепят предстоящата трансформация.

Най-неотложният въпрос за Германия е осъществяването на енергийния преход. Достъпната мощност е ключова предпоставка за промишлена конкурентоспособност и дори преди края на доставките на руски газ Германия имаше едни от най-високите разходи за електроенергия в Европа. Неуспехът да се стабилизира ситуацията може да доведе до поток от производители, които се насочват другаде към по-благоприятни места.

Отговорът на този проблем, беше таван на цените на електроенергията за някои енергоемки индустрии като химикалите – план, който може да струва на данъкоплатците до 30 милиарда евро (32 милиарда долара) до 2030г.. Но това би било временна корекция и показва отчайващата ситуация на Германия по отношение на доставките.

След като затвори последните си ядрени реактори и настоя за постепенно премахване на въглищата веднага след 2030 г., страната инсталира около 10 гигавата вятърни и слънчеви енергогенератори миналата година – половината от темпото, от което се нуждае, за да постигне климатичните цели.

Администрацията има за цел да свърже приблизително 625 милиона слънчеви панела и 19 000 вятърни турбини до 2030 г., но обещанията за ускоряване все още не са дали резултат. Междувременно се очаква търсенето да нарасне поради електрификацията на всичко – от отоплението и транспорта до производството на стомана и тежката промишленост.

Горчивата реалност е, че ресурсите за генериране на толкова много чиста енергия са ограничени в Германия поради сравнително малката й брегова ивица и липсата на слънце. В отговор страната се стреми да изгради обширна инфраструктура за внос на водород от Австралия, Канада и Саудитска Арабия – залагайки на технология, която не е тествана в този мащаб. В същото време Германия ще трябва да ускори изграждането на високоволтови мрежи, свързващи вятърни паркове край бреговете на север с гладни за енергия фабрики и градове на юг. Има прекалено малко начини за съхранение, за да се гарантира, че страната може да издържи на прекъсвания.

Мощната икономика на Европа изглежда, че има добре финансирана и установена система за генериране на идеи, за да поддържа икономиката си на върха. Разходите за научноизследователска и развойна дейност са на четвърто място в света след САЩ, Китай и Япония. Около една трета от патентите, подадени в Европа, идват от Германия. Голяма част от силата на иновациите обаче е вградена в големи компании като Siemens и Volkswagen и е фокусирана около добре установени индустрии. Докато малките производители все още процъфтяват, броят на новите стартиращи компании намалява в Германия – за разлика от растежа, наблюдаван в други развити икономики.

Финансирането също е проблем. Инвестициите в рисков капитал в Германия възлизат на 11,7 милиарда долара през 2022 г. в сравнение с 234,5 милиарда долара в САЩ. Германия също работи под тежка академична система и няма нито един университет в топ 25 на най-новата класация на Times Higher Education. Патентните данни показват, че способността на Германия да остане в челните редици избледнява. През 2000 г. страната беше сред първите три за патенти от световна класа в 43 от 58 ключови технологични категории, но през 2019 г. тя постигна това място в по-малко от половината области.

Изчезващото технологично предимство на Германия не е толкова очевидно, колкото в автомобилния сектор. Докато марки като Porsche и BMW определиха ерата на двигателите с вътрешно горене, електрическите автомобили в Германия изпитват трудности. BYD Co. изпревари VW и стана най-продаваната автомобилна марка в Китай през последното тримесечие. Ключът към неговия тласък беше електрически модел.

Голяма част от богатството и социалния ред на Германия са подкрепени на динамичен производствен сектор, който осигурява добре платени работни места. Но тази сила доведе до опасна зависимост от задграничните пазари за поръчки и суровини – преди всичко Китай.

Голяма част от парите на германците се държат от мрежа от около 360 спестовни банки в публичния сектор, така наречените Sparkassen. Тези институции се контролират от местните общности, пораждайки потенциални конфликти на интереси, като същевременно отслабват финансовата сила на страната. Двете най-големи листнати банки в Германия – Deutsche Bank AG и Commerzbank AG – са затънали в противоречия от години и въпреки че се възстановяват, те все още са с недостатъчен размер в сравнение с колегите на Wall Street. Комбинираната им пазарна капитализация е по-малко от една десета от тази на JPMorgan Chase & Co.

В технологиите най-големият играч в Германия е SAP SE, която датира от 70-те години на миналия век и прави сложен софтуер, който помага на компаниите да управляват своите операции. На хоризонта не се задават нови национални шампиони. Компанията за дигитални разплащания Wirecard AG за кратко изпълни тази роля, преди да рухне в сензационен счетоводен скандал. Предпоставките не са обещаващи. Липсата на инвестиции в Германия е особено остра в цифровите технологии. Въпреки инфраструктурата, която я нареди на 51-во място в света по скорост на фиксиран интернет, германия имаше четвъртите най-ниски разходи сред страните от ОИСР спрямо размера на икономиката.

Скорошни проучвания показват, че 50% от фирмите намаляват производството поради проблеми с персонала, което струва на икономиката до $85 милиарда годишно.

Тази година повече от 1 милион германци ще достигнат пенсионна възраст – с около 320 000 повече от тези, които стават възрастни. До края на десетилетието германската агенция по заетостта казва, че недостигът ще нарасне до 500 000 – приблизително еквивалентно на град Нюрнберг, което ще увеличи напрежението върху икономиката. В неотдавнашен доклад ОИСР изрази ясно мащаба на предизвикателствата: „Никоя голяма индустриализирана икономика не е имала такива проблеми в основата на своята конкурентоспособност и устойчивост“

Това от своя страна ще обхване целия континент. Здравето на германската икономика е от решаващо значение за по-широката европейска икономика и пазарите. Нещата вече са набрали солидна инерция и ще бъде трудно да бъдат обърнати. В дългосрочен план Германия може да повлече икономиката на Европа надолу, ако нещата не се променят. Като трейдъри можем да се възползваме от тази ситуация. Германския индекс е на ATH, предвид, че икономиката продължава да се забавя. В комбинация с високите лихви, банковите опасения и все още упоритата инфлация, в средносрочен план пазара е в дивергенция с това което се случва реално. ЕЦБ все още повишава лихвите и пътя до 2% инфлация е доста по-дълъг от този в САЩ, това предполага че в момента Европейските пазари са малко надценени, само заради възтановяването на Еврото, разрешаването на проблемите с енергията и за сега по-стабилната икономика. Ако инфлацията не се забави рязко за да може лихвите да паднат, паричните потоци ще се насочат извън Европа.