Какво представлява обърнатата крива на доходността и защо нормализирането ѝ не означава край на риска

Обърнатата крива на доходността: все още най-надеждният индикатор за рецесия

Малко икономически индикатори се ползват с толкова голямо уважение — или страх — колкото инверсираната крива на доходността. От 60-те години насам спредът между 10-годишните и 2-годишните американски държавни облигации е предсказал точно всяка рецесия в САЩ с едно-единствено изключение през 60-те години. Това прави 8 от последните 9 рецесии. Не е зле за един прост лихвен спред.

Какво измерва кривата и защо се обръща

При нормални икономически условия дългосрочните лихви са по-високи от краткосрочните — инвеститорите искат по-голяма доходност, за да “заключат” парите си за 10 години, отколкото за 2. Но когато краткосрочните лихви се покачат над дългосрочните, това обикновено сигнализира, че пазарите очакват забавяне на растежа, понижаване на лихвите и възможна рецесия.

Тази инверсия се случва, когато Федералният резерв повишава агресивно лихвите, покачвайки началото на кривата, докато дългосрочните лихви остават стабилни или дори спадат поради песимистични икономически очаквания.

Колко надежден е този индикатор? Да погледнем историята

Ето преглед на рецесиите в САЩ от 1968 г. насам и дали кривата на 2г/10г доходността е инвертирала преди тях:

Това са 8 от 8 големи рецесии, предшествани от инверсия.

Само през 1966 г. е имало фалшив сигнал — инверсия без последвала рецесия — но дори тогава икономическият растеж рязко се забавя.

Текущото поведение на кривата:

Графиката по-горе показва скорошното поведение на спреда между 10г и 2г. Кривата се инвертира през средата на 2022 г., достигайки дъно от -108 базисни пункта през юли 2023 г. — изключително ниво в исторически план.

Оттогава се е издигнала обратно до +53 б.п., но както виждаме в дясната част на графиката:

• Все още сме 2.24 стандартни отклонения над средното
• В 99.17-я процентил за наложения период

Това показва, че кривата все още не се е върнала към нормалното си ниво и вероятността за средносрочна реверсия към средната стойност остава висока.

Означава ли нормализиращата се крива, че опасността е отминала?

Исторически, рецесиите обикновено следват инверсията, а не съвпадат с нея. Често кривата започва да се нормализира, когато:

• Федералният резерв се подготвя да понижи лихвите
• Пазарите очакват стимули заради забавяне
• Инвеститорите предвиждат промяна в политиката

Така че това, че кривата сега се изправя, не е знак, че сме извън опасност — а по-скоро, че предупреждението може скоро да се материализира.

Заключение: Не просто инверсия, а крайност

Колкото по-дълго е инвертирана кривата, толкова по-силно и надеждно е предупреждението ѝ за предстояща рецесия. Това прави сегашната ситуация не просто сигнал, а много вероятна прогноза за икономически спад — особено в комбинация с други рискови фактори, като забавяне в глобалния растеж и несигурна парична политика.

Исторически данните показват, че рецесия обикновено настъпва между 6 и 18 месеца след като кривата на доходността се „изправи“ (тоест след като инверсията приключи и спредът между 10г и 2г облигации стане отново положителен).

Примери от миналото:

Със спреда на статистически екстремно ниво и почти перфектна историческа точност от 1970-те години насам, би било прибързано да отхвърлим кривата само защото е преминала обратно в положителна територия.

Вероятността за реверсия към средната стойност остава висока, и имайки предвид завишената глобална търговска несигурност , може да видим рязко обръщане. Във всеки случай, посланието от пазара на облигации е ясно: цикълът още не е приключил.