Когато Jay Powell, Президент на Щатския Федерален Резерв, свидетелства пред Конгреса тази седмица, фокуса беше върху това как централната банка е подпомогнала американските компании и потребители по време на пандемията. Сенаторите трябваше да попитат – но не го направиха – какво е направила централната банка за да помогне на доларовите пазари извън бреговете на САЩ.
Това беше голям пропуск. Когато бъдещите финансови историци изучават шока, причинен от COVID-19, те ще стигнат до заключението, че интервенцията на Fed на офшорните доларови пазари чрез суапови сделки с другите централни банки беше най-значителния политически ход. Не само действията на Fed успяха да успокоят пазарите, но и усилиха хегемонията на доларовата глобална финансова система за години напред.
Необходимо е малко история за да се разбере всичко това. Концепцията за банкови суапове, с които две институции обменят валута изобщо не е нова. Такъв тип кооперация от централните банки има продължителна история между 1962 – 1998, според доклад на Bank of International Settlements. Но тяхната употреба избледня през ранните години на 21-век, когато Fed се фокусира върху вътрешния пазар на долара и американската икономика.
Това се промени рязко през кризата от 2008. Историкът Adam Tooze отбелязва, че банкерите са осъзнали, че не-Щатските финансови компании, особено тези от ЕС, са натрупали масивни, дисбалансирани доларови експозиции. Те дължаха долари на инвеститорите, но не можеха да си осигурят достатъчно валута на частните пазари, което разпали паника.
Липсвайки големи запаси от щатска валута, ECB нямаше с какво да помага. Така че Fed създаде суапови линии, които позволиха на ECB и централните банки от четири други държави – Швейцария, Великобритания, Япония и Канада – да предложат долари на локалните пазари. Fed ефективно превърна другите централни банки в свои клонове, като по този начин удължиха замаха на доларовият офшорен сегмент.
След кризата се стигна до публична дискусия за това дали Fed трябва да остави тези “извънредни” мерки за виталния въпрос за отговорността им за пазарите в офшорни долари. Шокът от COVID-19 неочаквано изясни този въпрос.
През средата на Март, паниката отново избухна на офшорните доларови пазари. Fed отговори и дори удвои залозите. Първо, те ре-активираха суаповите сделки с петте оригинални централни банки. След това добавиха 9 играча, включително Мексико и Бразилия. Накрая, те добавиха възможност за обратно изкупуване, позволяваща на субекти извън 14-членния клуб да заменят активи като държавни облигации за долари.
Тази разширена предпазна мрежа не е изчерпателна. Страните с нововъзникващи пазари без големи държавни ценни книжа, като Турция, остават изолирани. А използването на репо програмата е скъпо, като малцина са я използвали по обясними причини. Но 10 от 14-те члена на клуба по суапове са взели $446 млрд. Освен това, програмата е била изключително успешна в задачата си да успокои пазарите. В средата на Март кредитополучателите на евро и йена трябваше да платят допълнително съотвено 200 и 250 базисни пункта за да заемат долари; към края на Арил, този гап беше само 30-50 базисни пункта.
Това е добра новина за финансовите играчи извън САЩ. Също така това носи и неочакван геополитически обрат.
След 2008 година, основните дисбаланси на офшорните доларови пазари мигрираха от Европа към Япония, като японските спестители, банки и животозастрахователни компании се гмурнаха в доларовите пазари, за да гонят по-висока доходност. По този начин Norinchukin, агрикултурната банка, стана най-големият притежател на обезпечени в долари заемни задължения в света. По-малките банки, като Shizuoka, също скочиха. В същото време, нуждите на японските “животозастрахователи от щатски долари на валутния суап пазар надхвърлят $ 1 трлн.”
Преди пандемията, тези дисбаланси започнаха да притесняват японските регулатори. Интервенцията на Fed успокои страховете. По последно преброяване, Bank of Japan е взела над $224 млрд. от Fed, много повече от $143 млрд. от ECB и най-вероятно са ги дали на гладните за долари Японски корпорации. На прост език, безопасната мрежа е на позиция.
Дали това ще бъде запазено и след COVID-19? Почти сигурно: служителите на Fed и Министерството на Финансите все повече вярват, че предотвратяването на излишни драми на офшорните доларови пазари е необходимо, за да се избегнат шокове за вътрешните доларови пазари и така важния сектор на облигациите.
Наречете това нова проява на американски личен интерес; или просто неизбежна последица от финансовата глобализация. Така или иначе, решаващият момент е следния: дори ако глобалното лидерство на САЩ се проява в много области – подкрепата на Fed за хегемонията на долара не е такава. Това може да засили използването на долара след шока от COVID-19, дори и ако страни като Китай мразят тази идея.
Последвай Бисер Варчев в Twitter
Туитове с последни мнения, анализи, новини, слухове и позиции на Б.Варчев в реално времеВлез във Varchev Trading Club тук.
*Достъп до сделки на Varchev Finance. *Пълни про анализи, които правим преди вземане на трейдинг решения. *Пълния watchlist на Varchev Finance. *Единствен специализиран LIVE чат и ощеТъргувай с Варчев Финанс. Отвори реална сметка тук.
Търгувай и печели с избор от над 3000 финансови инструмента – Валути, Индекси, Акции, Commodities, Bonds, ETF, Crypto с избор от 3 платформи за търговия: Meta Trader 4, Meta Trader 5 и Varchev Absolute Trader.Източник: Financial Times, Federal Reserve
Графика: Used with permission from Bloomberg Finance L.P.
Trader Aleksandar KumanovПрочети още:
Анализаторът на Wall Street – Ken Usdin, препоръчва следните акции
Netflix (NFLX) – достига рекордни нива
Срещата на OPEC – решаващият фактор за бъдещето на черното злато
Доходността на американската хазна потъва до най-ниското ниво от април
(TSLA) Tesla – първата акция с къс залог от 20 милиарда долара срещу нея
Фючърсите на щатските индекси се лутат в търсене на посока
