Попътен вятър за акциите: Пазарите влизат в нова фаза на 2025г. с инерция

Промяна на парадигмата

S&P е близо до 5700 и само -3.7% от началото на годината. Nikkei е нагоре с 20% спрямо дъната от април. FTSE бележи най-дългата поредица от последователни печеливши дни в историята си (16 поредни дни нагоре). DAX, подхранен от фискална и отбранителна политика, е нагоре с 17% за годината. И… старият ни любимец… Биткойн… отново над $100,000.

~100 дни след началото на Тръмп 2.0… и ето къде сме.

В известна степен светът се е променил… но в други отношения сме точно там, откъдето започнахме.

Ако януари/февруари беше период на надежда, очаквания и самонадеяност… то март/април се фокусираха върху отчаяние, разочарование и тревожност. Казано това… след малко политически пинг-понг… медийно бинго и колебания на пазара… се оказваме отново почти там, откъдето тръгнахме в началото на годината. С аналогия: януари беше като да водиш 3:0 с 10 минути до края… най-добрите играчи (Mag 7), най-добрите истории (AI, растеж, долар), най-добрите условия (мита, Dogecoin, дерегулация, сливания и придобивания)… само за да допуснеш 4 гола за 10 минути и да губиш 3:4 в продължението… песимизъм навсякъде… само за да вкараш „hail mary“ гол в последната секунда и резултатът да стане 4:4… и отиваме в продължения.

Така се усеща 2025 досега. Встъпването в длъжност на Тръмп беше върхът… обявата за митата и ескалацията на търговската война – дъното… и след това постепенно възстановяване (с колебания поради заплахата от уволнение на Пауъл), за да се окажем обратно там, откъдето тръгнахме… и всичко тепърва започва.

По думите на един инвеститор – изглежда, че администрацията на Тръмп отговори на няколко неща:

1. На пазара на облигации,
2. На нуждата популистки президент да остане популярен (няма нищо като мита, които удрят хората директно, за да се намали апетитът към тях),
3. И на разбирането, че това, което работи в недвижимите имоти по отношение на “изкуството на сделката” и максималисткото мислене… не се пренася в трансатлантическата и глобалната политика и търговия. В някои игри може да има печеливш/губещ… в други трябва да има печеливш/печеливш или поне някой да спечели малко повече.

След деня на “освобождението” и твърдите линии, които бяха начертани, видяхме множество завои.

• По-малко говорене/туитване.
• Повече Bessent, по-малко Lutnick.
• По-малко ескалация и повече деескалация (най-вече по отношение на Китай).

Не мисля, че се отдава достатъчно признание на “мениджърския екип”, който изложи стратегия (балансиране на бюджета), зададе крайна преговорна позиция (краят на света), и след това постепенно се отдръпна от нея. Времето ще покаже какви ще са крайните резултати по отношение на сделките, приходите от митата и на каква цена за долара, капиталовите потоци, американската изключителност и доверие. Но… поне завоите се случиха… и бе възприет по-гъвкав подход, който може да постигне първоначалните цели… макар и с много трудности по пътя.

Скорошният наратив е за отстъпления и деескалация.

Фокусът се измества към отлагане на митата, изключения, преговори и търговски споразумения. Крайната цел изглежда е Китай. Европа ще получи облекчение и вероятно ще привлече капитал и време (по-ниски цени на енергията за начало). Но… има път към още по-глобализиран свят. САЩ признават значението и взаимната свързаност на икономиките си с Китай. Двете страни имат лостове, с които да причиняват взаимна болка (мита и ембарго срещу монопол върху редки метали и производство).

Може би това не беше край на историята… а просто пауза.

Позиционирането е “чисто”, пазарът се покачва и остава риск от принудителна преориентация (особено за long/short фондовете). Има възможен път към истински пазарни подкрепи от дерегулация, чуждестранни инвестиции, нормализация на валутния курс и закъснял старт на сливания и придобивания. Има шанс за повече чуждестранни инвестиции (например Novartis). Но не всичко е розово. VIX се задържа устойчиво в канала 20-25… доста над нивата преди „деня на освобождението“. Остава тревога около корпоративните нагласи, печалбите и низходящата ревизия на прогнози (мнозина отписват Q1 като остарял поглед назад).

Смешно е, че единствените реални печеливши от спадовете/възстановяванията бяха г-н и г-жа дребен инвеститор.

Да живее купуването при спад.

Парични потоци

Изглежда, че разказът за продажби в САЩ бе преувеличен. Без съмнение имаше нетно предлагане. Без съмнение то беше между активи (долар, облигации, акции)… но… въпреки удара върху доверието в САЩ… и въпреки че вече е само „изключителна“, не „наистина изключителна“… страната все още е убедително място за паркиране на капитал. Говорейки с инвеститори… усеща се, че има стремеж към неутрално тегло в Европа… нараства тревожност около подценяване на региона заради теми (отбрана, германска фискална политика), убежища и разлики в оценките спрямо САЩ (например петролни компании, банки). Със сигурност има ротация към Индия и Япония… и остава интерес към MENA. Най-показателната статистика обаче е сривът в обемите. След изобилието през април… през май се върнахме към темпо типично за 2024… с драматичен спад в дневните обеми, докато пазарите се нормализират.

Потребителят

Интересно е да се разглеждат данните. САЩ с по-нисък спестовен процент, но по-висока собственост на акции. От една страна, това (~50% от пазара) беше огромен тласък за създаване на богатство… от друга – кешовите резерви се изразходват (частично за инвестиции). Във Великобритания – изненади от вътрешното потребление, вероятно подкрепено от сезонността и времето през 2025. В Обединеното кралство и Европа спестовните нива остават високи… заетостта (засега) също… и има потенциал за 3 понижения от ЕЦБ и BOE през 2025 г., което ще облекчи потребителя (по-краткосрочно и по-задлъжняло ипотечно финансиране). Има възможна дефлация заради по-евтин китайски внос… и възможен ефект от фискални разходи върху имотния пазар. За мен… следя заетостта. Има тревога и несигурност в бордовете… и това може да доведе до превантивни съкращения… плюс заплахата от AI ефективност, което ще намали нуждата от хора.

Постоянните купувачи

Дребни инвеститори и обратно изкупуване. Мнозина отбелязаха, че през април дребните инвеститори са били почти единствени купувачи – донякъде вярно. Но също така тази структурна и годишна динамика на обратно изкупуване от компании и домакинства е значителна. Съвкупната покупателна сила от около $1 трилион годишно действа като подкрепа за пазара в среда без IPO и първични емисии. Но… ако безработицата стигне 7-8%?… Тогава тези 53% от американските акции, държани от домакинства/401(k), може да се окажат нужни – и да се превърнат от попътен в насрещен вятър. От другата страна… какво могат да направят правителствата и регулаторите в Европа и Великобритания, за да възродят културата на участие на дребните инвеститори в собствения им капиталов пазар?

Университетски фондове

Интересно е, че все повече се говори за продажби на PE активи от университети и фондации. Моделът на Yale/Swensen (преориентиране към частни активи) се развива през последните 5–10 години. С това – повече експозиция към частни пазари, по-дълга продължителност, по-висока доходност… за сметка на ликвидност. Но последните 5 години бяха трудни (особено за PE активи от 2020/2021), фондонабирането е по-трудно (DPI фокус), а изходите от сделки – по-малко. Пазарите за IPO се колебаят, а някои фондове се оказват с несъответствие между активи и пасиви в краткосрочен план. „Частно за по-дълго“ е тема, която остава.

Европа

Май е, а Европа все още изпреварва. Това… никога не се случва. Обикновено е януарски оптимизъм, който угасва до март и е забравен до май. Може би става дума само за относителна стойност, но ще взема каквото има. Европа има няколко предимства: дефлация, фискален стимул, по-облекчена парична политика, което подкрепя кредитирането и малките и средни компании (основата на Европа). Разликата в оценките със САЩ остава голяма. Под $10 млрд пазарна стойност има много възможности, които продължават да отиват в PE, а не в публични пазари. Виждаме наченки на консолидация – италиански банки, Saipem. Регионът все още е подтежко позициониран – например UK пенсионни фондове държат само 4% от вътрешния пазар. Понякога обаче… скучното е хубаво – особено ако не искаш да гадаеш следващия туит от САЩ.

Теми

Големите теми за последните 12 месеца: AI и AI капекс, Тръмп, отбрана и превъоръжаване, Украйна. В пазар, воден от теми, какво предстои следващите 6 месеца? Безработица, отбранителен бюджет в САЩ, военноморска експанзия, UK строителни компании, търговски имоти, крипто в мейнстрийма, пазарите на развиващите се икономики.