Повишение в цените на суровините. Какво следим.

Скъпите суровини може да станат новото нормално заради войни, които пречат на търговията.

По-високите цени и по-малката наличност на суровини може да станат новото нормално за глобалната търговия, тъй като конфликти и напрежение пречат на лесния поток на суровини през граници. Отслабването на глобализацията води до промяна, като производството се връща на местно ниво, а природните ресурси се изчерпват. Слабото търсене може да задържи цената на петрола под $70 за кратко време.

1.Забавянето на глобализацията води до ограничени доставки и по-високи цени.

Засилващите се геополитически конфликти могат да доведат до недостиг на суровини, като това ще повиши цените. Глобализацията разчита на нормални търговски модели, които са възможни при намаляващи конфликти, като световният износ и внос като процент от БВП надвишаваха 61.8% през 2008 г. Забавянето на глобализацията означава по-бавен ръст на глобалната търговия поради продължителни или нарастващи геополитически напрежения, като процентът на търговията спрямо БВП може да спадне до нивата от 57.6% през 2018 г., когато започна търговската война между САЩ и Китай, или дори до 41.4% през 1995 г., когато Китай започна пазарните си реформи. Световната търговия спрямо БВП спадна до 57.9% през 2023 г., и е възможно да се стигне до по-ниски стойности. Рискови фактори включват забавяне на възстановяването на Китай и по-високи търговски бариери в САЩ и Европа, за да се защитят ключови индустрии като чистата енергия и електрическите превозни средства.

2.Атаките в Червено море застрашават петролните доставки.

Атаки на кораби от страна на подкрепяни от Иран хуситски бойци в Червено море могат да нарушат около 10% от световните морски петролни доставки. Постоянната заплаха от нападения принуждава танкерите с петрол, пътуващи към Европа от Близкия изток и Азия, да заобикалят южния край на Африка, което отнема една до две седмици повече в сравнение с преминаването през Червено море и Суецкия канал. Възможно е цените на петрола да станат по-нестабилни, ако атаките продължат да се засилват.

3.Суровините навлизат в нова фаза, докато глобализацията отслабва.

Глобалните търговски модели може да се променят, като локализацията замества глобализацията. Сложните вериги на доставки осигуриха години на евтино и ефективно производство, но шокове като пандемията и санкциите срещу Русия разрушиха идеалната картина на глобалната интеграция. Това принуждава мултинационалните корпорации да променят приоритетите си от евтини и лесни доставки към по-надеждни и сигурни източници. През 2023 г. делът на глобалния износ спрямо БВП беше 29.3% спрямо 31.2% през 2008 г., и може да спадне още повече при нови търговски напрежения между САЩ и Китай и войни в Украйна и Близкия изток.

Историята показва, че цените на суровините често следват глобалната търговия, но този път може да не е така. Недостигът, причинен от шокове в доставките и геополитика, може да обърне тази зависимост. Основните суровини могат да поскъпнат най-много, ако глобализацията продължи да отслабва.

4.Прогнозите за цените на суровия петрол са по-високи от текущите нива.

5.Уязвимостта на суровините напомня за петролната криза от 1973 г.

Деглобализацията може да бъде политическа или икономическа, но обикновено едното върви с другото. Петролната криза от 1973 г. показа как политическо събитие може да предизвика глобално прекъсване на доставките на петрол, което да доведе до високи цени на петрола и да създаде условия за инфлация, която беляза началото на 80-те години. През 1973 г. арабските членове на OPEC наложиха забрана за износ на петрол към страните, които подкрепиха Израел срещу Египет и Сирия по време на войната на Йом Кипур, включително САЩ, Япония и Западна Европа. Този ход повиши цените на суровия петрол от $3.30 за барел до $11.60 през 1974 г. Въпреки че конфликтът този път е между Русия и съюзниците от НАТО, цените на стоките може да следват подобен сценарий.