Съотношенията на Питър Линч (PEP и PEG) и приложенията им при оценка на ETFs

Свещеният граал на инвестирането в акции е купуването на големи компании на ниска цена. Питър Линч приложи вариант на тази стратегия през 80-те години на миналия век, използвайки така нареченото cъотношение цена/печалби към растеж (PEG – Price / Earnings / Growth ) . Той сравнява оценката на компаниите, измерена чрез тяхното съотношение цена-печалба, с очаквания растеж, за да намери акции, които предлагат най-висок растеж за най-ниска цена.

По-трудно е да се намерят пренебрегвани акции, отколкото беше по времето на Линч, защото повече хора ги търсят – всеки със смартфон има свободен достъп до обширни пазари и финансова информация. Резултатът от по-голямата конкуренция е очевиден в числата: бързоразвиващите се или високопечеливши компании почти винаги са най-скъпите, докато най-евтините имат слаб растеж или слаби печалби.

Има инвестиционен случай и за двете групи – купуването на евтини акции е било печеливша стратегия в исторически план, както и купуването на акции на високопечеливши компании. Все пак разликите в оценката и рентабилността правят фондовете трудни за сравнение. Един от начините за решаване на това е с вариация на съотношението PEG, което замества рентабилността с растеж, наречено PEP. Това съотношение PEP (сравнява коефициента Цена/Печалба на фондовете с тяхната доходност), сравнява съотношението P/E на фондовете с тяхната доходност и подобно на съотношението PEG, колкото по-ниско е съотношението PEP, толкова по-добре.

Например, въз основа на прогнозите за печалбите на анализаторите за следващите 12 месеца, доминираният от технологиите индекс Nasdaq 100 има съотношение P/E от 27 и възвръщаемост на капитала от 21%, което дава коефициент на PEP от 1,3. По същата мярка индексът S&P 500 и индексът MSCI ACWI ex USA, който представлява глобалния фондов пазар с изключение на САЩ, имат PEP съотношение от 1,1 и 1,2. От трите Nasdaq 100 предлага най-ниска доходност за цената на дяловете.

Разбира се това не винаги е така, защото пазарите постоянно преоценяват различни фактори. През по-голямата част от времето след финансовата криза от 2008 г. Nasdaq 100 имаше по-нисък коефициент на PEP от S&P 500 и ACWI ex USA, лидерство, от което се промени наскоро.

Но това не са единствените три възможности за избор. Най-високият коефициент на PEP отива при акциите с малка капитализация в САЩ за растеж, за които инвеститорите плащат 44 пъти форуърд печалби за 2,5% възвръщаемост на собствения капитал, което води до ужасно съотношение на PEP над 17. Най-добрият удар за парите принадлежи на високите и качествени акции на нововъзникващите пазари, които носят 16 пъти повече печалби в замяна на 23% възвръщаемост на капитала или коефициент на PEP от само 0,7.

Няма достатъчно исторически данни за всички класове фондови активи, за да се каже нещо емпирично за съотношението PEP, но наличните доказателства около отделните акции предполагат, че ниската цена и високата доходност са мощна комбинация. В САЩ акциите на най-евтините и най-печеливши компании са се представяли най-добре в исторически план, изпреварвайки най-скъпите и най-малко печелившите компании с 9 процентни пункта годишно през последните 60 години, включително дивиденти.

Съотношението PEP има друго приложение. Един от проблемите със съотношенията P/E е, че те могат да варират значително в зависимост от мярката за печалба. Съотношението P/E на S&P 500, например, е едва 18 въз основа на прогнозите за печалбите за 2024 г. и до 28, като се използва средната стойност на коригираните спрямо инфлацията печалби през последното десетилетие. Съотношението PEP също може да варира в зависимост от използваното съотношение P/E, но включването на доходността смекчава разликите, позволявайки по-добре на инвеститорите да сравняват съотношенията PEP между фондовете за акции, които използват различни мерки за печалба.