Промените в търсенето и предлагането по време на лихвени покачвания и QT.

/ Още обучителни материали може да откриете тук: https://www.varchev.com/education-for-traders.htm /

В основата на цялата икономика е търсенето и предлагането. Това важи за пазара на труда и важи за пазара на стоки, като да речем полупроводници или петрол. Начинът, по който цените са фиксирани за този труд или тези стоки, винаги ще се свежда до основното търсене и предлагане.

Тази концепция може най-добре да се илюстрира с помощта на поредица от графики за ценообразуване.

На оста Y (вертикалната вляво) имаме цена. По оста Х (хоризонталната отдолу) имаме количество.
Пресечната точка на тези две линии (търсене и предлагане) е мястото, където намираме „равновесие“. В един напълно свободен пазар — който не е ограничен от пречки във веригата за доставки и няма неща като данъци или субсидии, влияещи върху търсенето — тази точка на равновесие определя количеството (Q1), което доставчиците ще произведат, и цената (P1), която купувачите ще платят.

Но в реалната икономика нещата не са така прости и равновесната точка не е статична, а динамична величина . Нека да разгледаме ситуация с ограничено предлагане, поради примерно криза с доставките, каквато имаше миналата година.
За да илюстрираме това ограничено предлагане, изместваме нашата линия на предлагане наляво, тъй като движението наляво по оста X показва по-ниско количество предлагане.

Както можем да видим по-горе, тази малка промяна в предлагането – без промяна в търсенето – създава нова равновесна точка, при която виждаме по-високо ценово ниво (P2).

Има само два начина да върнете цените обратно от ниво P2 към първоначалното ниво P1 (или най-малкото да спрете цените да се покачват още повече). Една от възможностите е да увеличим отново доставките – ход, който ще ни върне към старото равновесие или поне точка близо до него. Другото е да се намали търсенето.

Първата опция беше налице: Федералният резерв не може да направи нищо, за да увеличи предлагането. Не можеше да принуди Китай да отвори своите фабрики по време на Covid Zero или да накара повече контейнеровози да се появят от нищото. Следователно единственият оставащ вариант е да се унищожи търсенето.

Как става това? Чрез източване на ликвидност от пазара чрез повишаване на лихвените проценти (което оказва влияние върху по-краткосрочните лихвени проценти) и намаляване на покупките на облигационни ценни книжа на открития пазар (което оказва влияние върху по-дългосрочните лихвени проценти). Фед трябва да изтегли долари от икономиката и да повиши цената на заемите – точно обратното на това, което се случи през 2020 г. с икономическите стимули.

Като намалим търсенето, можем да достигнем ново равновесно ниво (маркирано в зелено). Тук намираме по-ниски цени (P3), които са в съответствие с количествата, които доставчиците могат да произведат в настоящата среда. Ние също така постигаме целта да намалим цените (или най-малкото да намалим нивото на инфлация). Ето как сега Фед се опитва да върне инфлацията до целевата си ставка от 2%.

Дали това може да стане без да тласка икономиката към рецесия, чрез постигане на така нареченото меко приземяване, предстои да видим. Но в дългосрочен план сме по-добре във временна рецесия, отколкото в икономика с бърза инфлация. Това води до разрушаване на покупателната способност, от която е невероятно трудно да се възстанови.

„Еластичност на търсенето“
Една последна концепция, която оказва влияние върху начина, по който подхождаме към инвестирането на този пазар, когато знаем, че целта е да намалим търсенето, е да внимаваме много за „еластичността на търсенето“ или промяната в търсенето в резултат на промяна в цената.

Ако дадена стока е много еластична, това означава, че потребителят може да се справи без нея и бързо ще поиска по-малко, когато цената се повиши. От друга страна, ако една стока е силно нееластична, това означава, че потребителят ще плати повишените цени.

Един пример за еластична стока са безалкохолните напитки; в един момент повечето потребители просто няма да продължат да плащат за бутилка сода. Разбира се, те могат да приемат малко увеличение тук или там, но в крайна сметка това е лукс, без който повечето могат да оцелеят.

Обратно, животоспасяващи лекарства – крайно нееластично търсене.
Енергията е друг пример за нееластична стока, тъй като е необходима не само за придвижване, но и служи като основно средство за производство на повечето стоки.
Основните потребителски запаси също имат известна степен на нееластично търсене.

Дори облачните изчисления и киберсигурността биха представлявали примери за нееластични стоки, макар и може би не в същата степен като животоспасяващите лекарства. Облачните изчисления бързо се превръщат в гръбнака на глобалната производителност. Успех в управлението на бизнес, ако данните ви са хакнати редовно не изглежда напълно възможен.

Заключение:
Компаниите, които произвеждат нееластични стоки, са тези, които могат да се представят по-дбре в лицето на несигурността и намерението на Фед да унищожи търсенето. Съответно енергетиката, здравеопазването и основните продукти за потреблението. Това обикновено са компании, които могат да преминат сравнително добре през цикъла на затягане и да са в състояние да обхванат извънредно големи количества икономическа дейност, след като се възстановим.