Тези развиващи се икономики са най-застрашени при нов енергиен шок

Най-непосредственият икономически риск за световната икономика от напрежението около Ормузкия проток е рязкото поскъпване на енергийните ресурси. Цената на петрола Brent се покачва до около 92 долара за барел, а фючърсите върху WTI достигат приблизително 90 долара.

По-важни за инвеститорите ще бъдат вторичните ефекти. Продължителен енергиен шок ще засилва инфлационния натиск и едновременно ще ограничава икономическия растеж както в развитите, така и в развиващите се икономики.

Анализаторът на Barclays, базиран в Сингапур, посочва пред клиенти, че сценарият на банката за Близкия изток предвижда по-мащабна въздушна кампания в сравнение със събитията през 2025 г., но без сухопътна инвазия и без пълномащабна регионална война.

Базовият сценарий остава непроменен: бойните действия ще останат основно ограничени между Иран и Израел, смущенията в трафика през Ормузкия проток ще продължат няколко седмици, а геополитическата премия в цените на енергията ще се задържи по-дълго от предишни подобни епизоди.

Според него е възможно и по-бързо успокояване на ситуацията, което ще доведе до подновяване на преговорите между САЩ и Иран. Най-негативният сценарий обаче остава разширяване на конфликта в региона, включително при по-силна подкрепа за Иран от страна на Китай и Русия.

Как по-високите цени на енергията ще засегнат развиващите се пазари

За развиващите се икономики основните макроикономически ефекти от по-скъпата енергия ще се изразяват в по-слаб растеж, по-висока инфлация и влошаване на външните баланси.

Ормузкият проток никога досега не е бил напълно блокиран. Макар Иран трудно да поддържа продължително затваряне на маршрута, страната разполага с възможности временно да нарушава корабния трафик. Протокът обслужва около 20% от световната търговия с петрол и втечнен природен газ и е един от най-важните енергийни „тесни места“ в глобалната икономика.

Дори ако износителите на енергия пренасочат част от доставките си, транспортните разходи ще нараснат значително. Това ще оказва допълнителен натиск върху цените на петрола и газа. Рискът се увеличава и от възможни атаки срещу енергийна инфраструктура в региона от страна на Иран или свързани с него групи.

Най-прекият ефект ще се наблюдава във външните баланси и търговията с енергийни ресурси. Нетните износители на петрол вероятно ще подобрят външните си позиции при по-високи цени, докато страните вносители ще усетят натиск върху платежния баланс. Мащабът на ефекта ще зависи както от размера на поскъпването, така и от продължителността му.

Първоначалната оценка на Barclays е, че най-голяма полза от по-високите цени ще имат държавите от Персийския залив, както и някои износители на петрол като Ангола и Казахстан. Положителният ефект вероятно ще бъде по-ограничен за страни като Колумбия, Еквадор, Бразилия, както и за Аржентина и Мексико.

В същото време нетните вносители на енергия сред развиващите се пазари – като Турция, Египет, Унгария, Чили, Южна Африка, Израел и редица азиатски икономики – вероятно ще отчетат влошаване на текущите си сметки. Това ще оказва натиск и върху икономическия растеж, тъй като компаниите ще се сблъскват с по-високи разходи и потенциално по-слабо търсене.

По-универсалният ефект обаче ще бъде инфлационният натиск от поскъпването на енергията. Макар повишението в цените на петрола да засяга всички икономики, силата на ефекта ще зависи от няколко фактора – наличните запаси, държавните субсидии и защитните механизми, както и от това колко бързо по-високите цени се прехвърлят към крайните потребители.

Според анализа най-силен инфлационен натиск вероятно ще се наблюдава в страни като Аржентина, Полша, Нигерия, Турция, Южна Африка, Чили, Унгария и Израел.

В същото време ефектът върху цените вероятно ще бъде по-ограничен в много от азиатските развиващи се икономики, както и в Бразилия, Русия, Саудитска Арабия и Мексико.