Златото оттук нататък: накъде върви цената?

• Настоящият бичи пазар на златото започва с глобална диверсификация на резервите, като централните банки постепенно се отдалечават от доларовите активи след замразяването на руските резерви през 2022 г.
• Следващата фаза може да се прояви, когато външният натиск върху долара се върне обратно към американската финансова система, принуждавайки Федералния резерв да избира между контрол на лихвените проценти и финансовата стабилност.
• В такава среда златото функционира като актив за балансиране на балансовите отчети, което подсказва, че движението, наблюдавано досега, може да представлява само първата стъпка от по-широка монетарна преоценка.

Настоящият бичи пазар на златото е все още в ранния си етап. Първоначалното движение се движи главно от международната диверсификация на резервите, тъй като централните банки и суверенни институции намаляват експозицията си към доларови активи след “оръжейното” използване на финансовите резерви през 2022 г.

Следващата фаза може да изглежда съвсем различно. Ако глобалната корекция на доларовата система започне да се отразява на вътрешните финансови пазари, Федералният резерв ще се изправи пред все по-труден избор между поддържане на лихвените проценти и финансовата стабилност.

В такава среда златото започва да се държи по-малко като стока и повече като инструмент за баланс на глобалната финансова система. Пазарното движение, наблюдавано до момента, може да е само първата стъпка от значително по-голяма преоценка. С други думи, златото има свой полетен път.

Само началото

Злато, нестабилност на валутите и структурата на следващата монетарна фаза

Февруарският 2026 изследователски бюлетин на Myrmikan Research разглежда структурните сили зад настоящия бичи пазар на златото и ги поставя в по-широк исторически контекст на валутни кризи. Основният аргумент е, че валутите рядко отслабват постепенно; те работят в нестабилно равновесие, докато дълговите динамики не принудят внезапна преоценка.

Валутите обикновено не изчезват постепенно; те се сриват внезапно.

Този принцип се проявява и при моментите, когато доверието в дадена валута внезапно се губи. Валутните системи функционират като слой за уреждане на натрупани дългове. Когато дългът расте по-бързо от продуктивния капацитет на икономиката, самата валута поема корекцията, която балансите на активите не могат да решат.

Механизмът обикновено започва с нарастващо кредитиране в икономическата система. Държави, корпорации и домакинства увеличават заемите, очаквайки бъдещо обезценяване или за да поддържат разходите си в инфлационна среда. С увеличаването на дълга расте и нуждата от ликвидност за обслужването му.

Централните банки се опитват да поддържат равновесие чрез умерено разширяване на паричното предлагане, за да покриват лихвените плащания, без да допускат срив на валутата. Тази балансова игра може да продължи години, докато един шок не наруши системата. Когато обслужването на дълга се провали, политиците реагират с бързо монетарно разширяване или девалвация на валутата.

Исторически модел на валутни сривове

Тази динамика се илюстрира чрез исторически примери, когато цената на златото се покачва в местна валута по време на периоди на монетарна нестабилност. Примери включват Аржентина, Бразилия, Турция, Мексико, Южна Корея, Русия и САЩ по време на инфлационни периоди. Във всеки случай движението на златото се ускорява значително, когато доверието във валутата отслабне.

С повторението на дълговите цикли пазарите започват да очакват бъдещи девалвации. Очакванията се развиват от вероятността за обезценяване към скоростта, с която то може да се случи.

Валутните кризи рядко протичат линейно. Първо пазарите оценяват грешките в политиката, след това – реакцията на централните банки. Когато инвеститорите започнат да предвиждат как централните банки ще реагират на нестабилността, а не само самата нестабилност, волатилността се увеличава драстично. Златото често става инструмент за пренос на тези промени.

Настоящият бичи пазар на златото

Настоящият бичи пазар на златото се различава от историческите валутни сривове, защото започва извън вътрешната финансова система. Преломният момент е февруари 2022 г., когато САЩ замразяват руските доларови резерви след инвазията в Украйна.

След това централните банки постепенно започват да се отклоняват от американските държавни облигации и да насочват вниманието си към злато. Замразяването на суверенни резерви променя фундаментално начина, по който правителствата възприемат глобалната монетарна система. Доларовите активи вече не са само финансови инструменти, а също и политически. В такава среда златото възвръща своята неутралност, загубена след ерата на Бретън Уудс.

За разлика от суверенните облигации, златото не може да бъде санкционирано, замразено или политически обусловено в международната система за уреждане. Това обяснява защо натрупването на злато от централните банки се ускорява след 2022 г., дори при растящи лихвени проценти.

Ранният етап на бичия пазар остава до голяма степен скрит зад цикъла на затягане на Федералния резерв. По-високите лихви обикновено оказват натиск върху цената на златото, но металът стабилизира и започва да расте въпреки затягането.

От края на 2022 до началото на 2026 цената на златото в долари следва траектория на стабилно ускоряване.

Все още не се появяват типичните катализатори на валутни кризи – няма масови банкови фалити, срив на пазара на държавни облигации или принудително монетаризиране на държавен дълг. Тези кризи ще се проявят в бъдеще и ще окажат значително влияние върху пазара.

Международната позиция на долара

Предизвикателството пред долара е преди всичко международно, а не вътрешно. Доларът остава доминиращата резервна валута главно по подразбиране, но недоволството от системата нараства сред големите геополитически играчи като Русия, Китай и други BRICS държави.

Десетилетия наред глобалното търсене на доларови активи позволява на САЩ да финансират постоянни дефицити чрез чуждестранен капитал. Тази структура ефективно позволява на САЩ да водят “дефицит без болка”.

Ако обаче чуждестранният капитал започне да намалява експозицията към доларови активи, механизмът на корекция се променя. Вместо международните спестявания да финансират дефицитите на САЩ, вътрешните финансови пазари ще трябва да поемат увеличеното предлагане на държавен дълг. Първи под натиск ще бъдат секторите с високо кредитиране като частния капитал и частните кредити.

Ограничения на политиката на Федералния резерв

Преди финансовата криза от 2008 г. лихвените проценти се контролираха чрез недостиг на резерви в банковата система. След количественото облекчаване, което заля системата с ликвидност, Фед прилага различна рамка.

Днес централната банка управлява лихвите предимно чрез лихва върху банковите резерви (IORB), плащайки лихва на депозитите в Фед. Това теоретично създава пода за пазарните лихви, без да се налага Фед да намалява или разширява баланса си.

На практика системата въвежда нови ограничения. Плащането на лихва върху резервите изисква непрекъснато монетарно разширяване, особено когато лихвата, платена на банките, надхвърля доходността от портфолиото на Фед. От 2022 г. този механизъм допринася за значителни оперативни загуби на централната банка.

Резервите са разпределени неравномерно в банковата система. Големите институции държат по-голямата част от излишните резерви, което прави наличието на ликвидност да изглежда достатъчно, докато локални дефицити остават невидими.