Джон Неф – когато искате да се похвалите с печелившата си сделка е време да я затворите

Джон Неф завършва с отличие бакалавърска степен от Университета в Толедо през 1955 година. Докато работи като анализатор на ценни книжа в National City Bank Of Cleveland, където остава в продължение на осем години, той получава магистърска степен по бизнес администрация от Case Western Reserve University през 1958 година.

Той се присъединява към Wellington Management Co през 1964 г., превръщайки се в портфолио мениджърът на Windsor, Gemini & Qualified Dividend Funds. Той се оттегля през 1995 г. след повече от три десетилетия на забележителни, по-добри от пазарните, инвестиционни резултати. Инвестиционната автобиография на Неф – “Джон Неф относно инвестирането”, е публикувана през 2001 година.

Средната годишна обща възвращаемост на Джон Неф от фонда на Vanguard – Windsor Fund по време на неговия 31-годишен мандат (1964-1995) като портфолио мениджър е била 13.7%, спрямо подобна възвращаемост от 10.6% на индекса S&P 500. Той е показал голяма последователност в надхвърлянето на възвращаемост на пазара, като надминава широкия индекс на пазара 22 пъти по време на неговия мандат и е бил редовно в топ сто на мениджърите на фондове.

Той е смятан за “професионалиста на професионалистите,” защото много мениджъри на фондове са поверявали парите си на него с убеждението, че те ще бъдат в сигурни ръце.

Джон Неф не се описва нито като инвеститор в стойност или контра инвеститор, а вместо това предпочита да характеризира неговият подход на инвестиране като закупуване на “добри компании, в добри индустрии, с най-ниски съотношения цена-печалба.” Въпреки отказа му от стила на инвеститор в стойност или контра инвеститор, кариерата на Неф във инвестиционния мениджмънт показва значителна доза от този тип стратегия на инвестиране.

Неф практикува портфолио концентрация над диверсификацията. Той купува акции от всички размери – големи, малки и средни капитализации – толкова дълго, докато те показват ниски съотношения P/E, което той определя като “ниско P/E инвестиране.” Две от любимите тактики на Неф за инвестиране са да купува на лоши новини, след като акцията е направила значителен спад, и да предприеме “непреки пътища”, за да купуват в популярни индустрии. Това включва, например, закупуване на акции на производители на сондажни тръби, които продават на компаниите за петролни услуги с “горещи акции” (които са твърде скъпи акции за Неф).

Той проповядва срещу участието в “адреналиновите пазари” ( инерционно задвижвани ) и предпочита срещи лице в лице с ръководството на компанията, за да оцени неговата почтеност и ефективност. За повечето индивидуални инвеститори, този тип контакт не е реалистична възможност, но въпреки това, като се използват строгите основни техники за анализ на Неф, които се прилагат за финансовите отчети на компанията, ще се появят достатъчно показатели за представянето на мениджмънта, което да компенсира невъзможността да се взаимодейства директно с мениджърите на компанията.

Както беше отбелязано от Райън Фърман в неговото интервю с Неф за Motley Fool от Юли 2006, “повечето големи инвеститори са сериозни книжни плъхове” и Джон Неф не прави изключение: “Той стана известен с вземането на всяко седмично копие на Wall Street Journal вкъщи за второ четене през уикенда.” Фърман също съобщил, че Неф прочита Value Line религиозно. Инвеститорите в акции ще бъдат добре посъветвани, ако също като Неф, отдадат на тези два източника на насоки в инвестирането толкова внимание, колкото е възможно.

“Не винаги е лесно да се направи това, което не е много популярно, но това е мястото, където ще направите вашите пари. Купувайте акции, които изглеждат зле на по-малко внимателните инвеститори и изчакайте, докато се разкрие тяхната реална стойност.”

“Аз никога не съм купувал акция, освен ако, по мое мнение, тя не е била в разпродажба.”

“Успешните акции не ви казват кога да продавате. Когато усещате, че искате да се похвалите, тогава може би е време да се продава.”