Защо Германия държи злато за 599 милиарда долара?

Осемдесет фута под улиците на Манхатън се намира хранилище на Федералния резерв на Ню Йорк, в което са складирани около 220 милиарда долара немско злато. Може би е време Германия да продаде част от него.

Моето провокативно предложение бе провокирано от последните призиви на германски опозиционни политици и бившия ръководител на изследователския отдел на Бундесбанк Емануел Мьонх да се върне този запас от 1 236 тона, съставен от почти 100 000 кюлчета. Тези искания следват поведението на президента на САЩ Доналд Тръмп, който подкопава независимостта на Федералния резерв и явно пренебрегва съюзниците от НАТО.

Но транспортирането на златото обратно в Германия би натоварило още повече отношенията между Берлин и Вашингтон и би разгневило Тръмп, който изглежда отдава голямо значение на златото. Достатъчно е да се види позлатената декорация на Белия дом. Умишлено или не, неговото непредсказуемо поведение предизвиква изтичане от долара и тласка цените на ценните метали към небето.

Това е донесло голяма полза за Бундесбанк, която контролира златните резерви на страната — най-големите в света след САЩ. Те струват около 500 милиарда евро (599 милиарда долара) при текущите цени, което е еквивалентно на 18% от държавния дълг и почти 19-кратно увеличение от въвеждането на еврото през 1999 г.

Германия завърши прехвърлянето на 300 тона злато от Ню Йорк през 2017 г. след вътрешнополитически натиск за повече прозрачност и по-строг контрол върху резервите. Нейните запаси там датират от поствоенната система Бретън Уудс, когато доларът бе обезпечен със злато. Днес Ню Йорк е основен търговски център за злато, наред с Лондон.

Нито Бундесбанк, нито коалиционното правителство в Германия желаят да репатрират повече. „Нямам съмнение, че нашето злато в Ню Йорк продължава да бъде съхранявано сигурно“, заяви президентът на централната банка Йоахим Нагел тази седмица. Това е изненадващо предвид пренебрежението на Тръмп към институционалните норми. Но Берлин е между геополитичен камък и твърдо място по този въпрос.

Имам по-добро решение: защо да не се продаде част от запасите, възползвайки се от стремглаво растящите цени и огромното търсене?

Това не е инвестиционен съвет. Не мога да кажа дали цените на златото са близо до върха или ще продължат да растат. За да бъда честен, притежавам малко злато и сега, гледайки назад, ми се иска да имах повече. Осъзнавам също, че да се насърчи Бундесбанк да се раздели с това съкровище е почти еретично в страна, която преживя хиперинфлация през 1920-те години.

Днес има малко практични причини да се държи толкова голям запас. Като член на еврозоната, Германия вече няма собствена валута. Все пак националният резерв има огромно символично значение. Да се разделиш с него би било непопулярно.

„Продаването на част от златото постепенно при тези небесно високи цени, за да се намали федералният дълг, би имало икономически смисъл,“ казва Холгер Шмидинг, главен икономист на Berenberg. „Но би било политически опасно. Германците обичат Бундесбанк такава, каквато е.“

Множество институционални и законови пречки стоят на пътя на подобна продажба. Европейските договори правилно защитават независимостта на националните централни банки — нещо, което наскоро ми бе припомнено, когато Рим и Европейската централна банка спориха за собствеността на италианското злато.

Изпълнението би било трудно и от практическа гледна точка. Би било саморазрушително за Германия да понижи цената на златото чрез продажба на голяма част от запасите. Инвеститорите могат да възприемат такъв ход като знак за икономическа слабост или като финансиране на бюджета чрез печатане на пари, в зависимост от това как ще бъдат използвани постъпленията. Това изисква внимателна стратегия.

Бундесбанк би се противопоставила твърдо. Нагел заяви през 2024 г., че не е обмислял продажба на злато „дори за наносекунда“ и е казвал подобни неща и по-късно. Централната банка отказа коментар за тази публикация.

Но сега, когато златото съставлява повече от 80% от официалните резервни активи на Германия, струва си да се замислим дали този запас не би могъл да бъде използван по-продуктивно? Дори от гледна точка на управление на риска, изглежда неразумно почти всички яйца на Бундесбанк да са в такъв волатилен актив. Макар централната банка да не е хедж фонд, обсебен от доходността, това може да е добър момент да се реализират печалби.

За да обобщим, търсенето от централните банки допринася за стръмния скок на цените на златото, заедно с разгорещените спекулации на дребно и т.нар. „трейд за обезценяване“. Съседна Полша, която не е член на еврозоната, купува огромни количества.

Все пак далеч по-големите резерви на Германия идват от значителните ѝ излишъци по текущата сметка след Втората световна война. Освен скромни продажби за чеканка на златни монети, днес Бундесбанк оставя своя запас нетронут. Около половината се намира във Франкфурт, 12% в Лондон, а останалата част – в Ню Йорк, където не носи никакви лихви.

Съпротивата на Бундесбанк срещу продажбата на злато беше оправдана през последните десетилетия. Централната банка запази позицията си, дори когато други европейски държави се освобождаваха от метала в началото на 2000-те. Известно е, че британският канцлер на хазната Гордън Браун разреши продажбата на около 400 тона злато между 1999 и 2002 г. Средната цена тогава беше $275 за унция, а приходите от $3,5 милиарда бяха реинвестирани в чуждестранни резерви с лихви. Днес тези количества щяха да струват около $70 милиарда. Това би накарало всеки да се замисли, преди да насърчава подобни сделки, но продължаваме.

Високата стойност на златните резерви донесе и забележимо предимство за Бундесбанк: те представляват противотежест на загубите от последния период на „количествено улесняване“, когато банката трябваше да купува много облигации с ниска доходност по настояване на ЕЦБ.

Поради несъответствието между придобитите активи и лихвите, които трябва да плаща по депозитите на кредитните институции, Бундесбанк отчита приблизително 20 милиарда евро загуби през всяка от последните две години. Но благодарение на масовата преоценка на златните си резерви, нетната ѝ капиталова позиция се е увеличила до над 250 милиарда евро според последното измерване през февруари 2025 г.

За съжаление, германските данъкоплатци не се възползват. Бундесбанк прекрати разпределението на печалби към правителството през 2020 г. и вероятно няма да прави плащания още няколко години заради проблемите си с облигациите. За контекст, между 2010 и 2019 г. федералното правителство е получило около 25 милиарда евро дивиденти от централната банка.

Тук би било изключително полезно едно вливание на пари от продажбата на злато на Бундесбанк. Германия се изправя пред огромни икономически, демографски и фискални предизвикателства. Канцлерът Фридрих Мерц е отпуснал фискалната дисциплина и страната ще заеме стотици милиарди евро за финансиране на нова инфраструктура и въоръжаване — което значително ще увеличи националния дълг.

Опасението е, че всякакви приходи от продажба на злато биха намалили натиска върху правителството да извърши жизненоважни реформи в разходите. Достатъчно е да се види как се изразходват част от 500-те милиарда евро за нова инфраструктура.

Въпреки че германските политици наскоро не са коментирали темата, през 1990-те и началото на 2000-те поредица от официални лица предлагаше Бундесбанк да продава злато за неща като покриване на щети от наводнения, създаване на културна фондация или подпомагане на социалното осигуряване. Нищо от това не се случи.

Може би Бундесбанк трябва да предложи своя идея, както направи през 2004 г. Тогава президентът ѝ Ернст Велтеки предложи да се продадат до 600 тона — или повече от една шеста от резервите — за закупуване на лихвоносни активи и създаване на фондация за подкрепа на изследвания и образование. Той обаче срещна сериозен отпор и подаде оставка по друг въпрос, преди предложението да може да бъде реализирано.

Двадесет години по-късно идеята за използване на приходите от дори умерена продажба на злато за полза на бъдещите поколения, облекчаване на кризата с производителността и стимулиране на растежа има сериозен смисъл. Заслужава повече от онази „мигновена“ мисъл.