Интервенцията на японската йена е неефективна и безобидна

Тъй като Федералният резерв на САЩ и други големи централни банки започват енергично лихвените повишения за борба с инфлацията, Япония вече е единствената страна в света,която все още има отрицателни проценти.Тя плати цената за тази позиция в четвъртък, след като Швейцарската национална банка вдигна лихвата на положителна територия. Обещание от Японската централна банка да се придържа към своята свръхразхлабената парична политика доведе до 24-годишно дъно на йената. След часове, Токио се намеси, за да закупи собствена валута за първи път от края на 90-те години.
Това действие едва ли ще има полезен икономически ефект, но и няма вероятност да направи твърде много вреда; и предвид политическите борби на правителството на Фумио Кишида е разбираемо. Партньорите на Япония от G7 не трябва да протестират твърде шумно.
Йената е загубила около една пета от стойността си спрямо долара тази година, спадът се ускорява, тъй-като бързото затягане на паричната политика на Фед отвори значителен лихвен диференциал.
Правителството на Кишида, чиято популярност намалява, е под натиск да помогне на тези, които губят от отслабването на валутата – включително вносителите и пенсионерите, които имат фиксирани доходи и са изправени пред рязко увеличение на цените на храните.
Инфлацията на потребителските цени достигна 3 процента през август, най-високата си стойност от 2014 г. насам. Ако правителството не се беше намесило, когато йената наближи ¥146 за долар, нивото което предизвика намеса по време на азиатската финансова криза през 1998 г., щеше да се изправи пред въпроси от гневното население. Валутата освен това се търгува от месеци без ясни нива на техническа или психологическа съпротива. Хедж фондове и мениджъри на активи – най-вече със седалище в Европа и САЩ, а не в Япония – са натрупали значителени къси позиции спрямо йената. Смисълът на намесата от миналата седмица беше да ги предупреди, че техните сделки не са еднопосочен залог; има линия около нивото на145 йени трябва да го имат предвид. Правителството се надява по този начин поне да забави по-нататъшното обезценяване. Да направи това не е твърде скъпо: на тези нива, Японските власти правят добра сделка, като продават долари от валутни резерви на страната от близо 1,2 трилиона долара, за да купят йени.
Те обаче трябва да внимават ако си поставят по-амбициозни цели. Опитът от предишни интервенции предполага, че едностранните валутни интервенции почти никога не водят до значимо или продължително въздействие върху дадена валута. Правителството трябва да внимава опитвайки се да защитят определено ниво на валутата да не влезне в битка с пазара, която не може да спечели. Изпращането на съобщение е едно нещо. Но истинско укрепване на йената е съвсем друго. Всяка следваща намеса трябва да бъде спорадична и непредсказуема.
Интервенцията няма да има голям ефект, защото има фундаментална причина за това падане на йената: разликата в доходността между йената и долара. По-дълбокия въпросът е дали BoJ трябва да повиши лихвените проценти, за да укрепи йената. Централната банка обаче определя лихвите, за да управлява икономическата активност и инфлацията. Ако внезапно смени целта на своята политика заради обменния курс, това би компрометирало усилията й и за двете. Ниският лихвен процент на Японската централна банка отразява 30-годишната й борба за генериране на значима вътрешна инфлация и поддържане на пълна икономическа дейност.
Както Харухико Курода, управителят на BoJ, отбеляза тази седмица, с ясни различия в своята „икономическа и ценова ситуация“ Япония няма нужда да премахва отрицателните ставки просто защото други страни са го направили. Предизвикателството е дали това е политически устойчиво и дали Кишида ще се почувства длъжен да замени Курода с по-рестриктивен гуверньор на Японската ценътрална банка, когато мандатът му изтече следващата година. Ако малко валутни интервенции купуват политическо пространство за последователна парична политика, тогава ползите вероятно си заслужават разходите.