Какви са най-популярните стратегии на големите играчи

Финансовите пазари се активизираха тази седмица заради нетрадиционния подход на президента Доналд Тръмп към геополитиката и класическата изборна кампания в Япония.

Тръмп заплаши да започне нова търговска война с европейските съюзници заради искането си Дания да предаде контрола над Гренландия на САЩ, но бързо се отказа. В Япония премиерът Санае Такайчи също раздвижи пазарите с предизборно обещание за намаляване на данъците, въпреки големия държавен дълг и високата инфлация.

Резултатът: няколко скандални сделки донесоха бързи печалби или загуби.

По-долу следва подреден по азбучен ред преглед на историята, текущото състояние и възможното бъдеще на някои от най-популярните пазарни стратегии.

‘Basis Trade’ (Търговия на базата)
Това е широко използвана стратегия от хедж фондовете, която понякога води до сериозни загуби, но в последните години привлича внимание.

Стратегията включва заемане на пари — обикновено на репо пазара — и купуване или продажба на облигации, като едновременно се заема противоположна позиция във фючърсите. Целта е да се печели от малките ценови разлики между двата пазара. Поддръжниците на стратегията твърдят, че тя осигурява важен източник на търсене за държавни облигации, особено в момент, когато дългът расте в развитите пазари.

Въпреки това, търговията е високорискова. Разликите в цените са изключително малки, затова инвестиционните компании използват значителен ливъридж чрез заемане на пари, за да увеличат печалбата до разумно ниво. Стратегията е сравнявана с това да събираш стотинки пред бавно движещ се валяк. Ливъриджът и зависимостта от краткосрочно финансиране периодично предизвикват опасения сред регулаторите.

Размерът на търговията на базата е труден за оценка, а липсата на прозрачност сама по себе си тревожи политици и наблюдатели. През януари Morgan Stanley оцениха, че американската търговия на базата е нараснала с около 75% от 2019 г., достигайки приблизително 1,5 трилиона долара.

‘Bond Steepener’ (Облигационен стийпнер)
Дългосрочните облигации отново притесняват инвеститорите заради нарастващите държавни дългове по света и вероятността от по-бърз икономически растеж — и потенциално инфлация — в бъдеще, след като ефектите от последните решения на централните банки за намаляване на лихвите започнат да се усещат.

Освен това в САЩ има опасения за продължаващата независимост на Федералния резерв при управлението на Тръмп. Тази комбинация подтиква някои инвеститори да възобновят т.нар. steepener сделки — стратегия, която печели, ако наклонът на доходността по облигациите се увеличава.

Това може да се случи, когато дългосрочните доходности растат по-бързо от краткосрочните по време на спад на облигационния пазар или падат по-малко при възход.

Стратегията е била популярна на пазара от известно време, тъй като мениджърите на средства се отдръпнаха от дългосрочни облигации, които са силно изложени на фискални и инфлационни рискове в следващите години. В същото време пониженията на лихвите поддържат краткосрочния край на кривата, като намаляват доходността на облигациите с по-кратък матуритет.

Сделката получи нов тласък тази седмица заради нарастващото геополитическо напрежение, предизвикано от твърдата позиция на Тръмп към съюзниците на Америка, както и заради растящите опасения относно финансовото състояние на Япония. Това забави дебата дали стратегията е изчерпала потенциала си, след като някои фирми, като Pacific Investment Management Co., започнаха да разпродават позициите си и да прибират печалбите.

Разликата между доходностите на 2- и 30-годишни облигации в Германия в сряда се увеличи до най-голямата от 2019 г., а в САЩ остава около най-широкото ниво за последните четири години. В Япония еквивалентната разлика достигна най-високото си ниво от началото на наличните данни през 2006 г., след като продажбите през облигационния пазар на страната се ускориха тази седмица.

Дългосрочните облигации получиха известно облекчение в четвъртък, след като Тръмп се отказа от тарифните заплахи към Европа, но мениджъри на средства като Allspring Global Investments и Fidelity International смятат, че ефектът може да е краткотраен, тъй като пазарният сентимент остава крехък.

‘Carry Trade’ (Кери търговия)
Инвеститорите в кери търговията заемат средства в страни с ниски лихви, продават местната валута и реинвестират парите в страни с по-високи доходности. Теоретично обменните курсове трябва да се приспособят с времето спрямо разликите в лихвените нива. На практика обаче кери стратегиите могат да продължат месеци, години или дори десетилетия, придружени от по-широки дисбаланси в глобалния капиталов поток.

До голяма степен защото волатилността на валутите спадна до многогодишни минимуми миналата година, кери търговията преживя бум. Един индекс на Bloomberg, измерващ стратегията чрез покупка на осем валути на развиващи се пазари спрямо долара, донесе около 18% печалба.

Това е най-високата възвръщаемост от 2009 г. насам, подпомогната от силни спот печалби и високи лихви в латиноамериканските икономики. Понеже купуването за кери означава постепенно натрупване на допълнителни лихви във времето — и заемите трябва да се връщат в оригиналната валута — големи колебания в обменните курсове могат бързо да анулират печалбите.

Големите пазарни трусове в Япония тази седмица застрашават устойчивостта на голяма част от тези кери сделки. Много от тях са финансирани с кредити в йени, като се има предвид дългата история на под-нулеви лихви в Япония, и са насочени към пазари с по-висока доходност в развиващите се икономики. Бързото разпродаване на тези позиции през 2024 г., причинено от повишаване на японските лихви, се усети по целия свят, тъй като инвеститорите продаваха активи, за да върнат заемите си.

Сега, когато доходностите в Япония се търгуват около най-високите си нива от края на 90-те години и инвеститорите се опасяват от официална намеса за подкрепа на валутата, стратегията вероятно ще има по-малък потенциал в сравнение с миналата година.

„Йеновата кери търговия отново показва присъствието си“, коментира в сряда Джо Мазола, ръководител на търговията и стратег по деривати в Charles Schwab. „Японските лихви и доходности са на най-високото си ниво от десетилетия, а рисковите активи в САЩ усещат ефекта. Въпросът е за колко време ще продължи това.“

‘Debasement’ (Стратегия срещу обезценяване)
Тази стратегия е за инвеститори, които се притесняват от нарастващите държавни бюджетни дефицити и се отдръпват от държавните облигации и валути, търсейки убежище в алтернативни активи като благородни метали.

Причината е, че тези стоки се възприемат като по-защитени от инфлационното въздействие на държавните политики и съвременната финансова система, базирана на фиатни валути като долара, еврото и японската йена.

Впечатляващото поскъпване на златото от миналата година отчасти се дължи на тази стратегия. Централни банки, особено в развиващите се пазари, управляващи активи институции, пенсионни фондове и други големи инвеститори се насочват към златото, търсейки защита на богатството си от потенциални политики на „лесни пари“, които биха намалили покупателната сила на валутите.

По време на инцидента с Гренландия тази седмица страховете за непредсказуемите последици дадоха нов импулс на стратегията, като цената на златото достигна рекордните 4 915 долара в четвъртък.

Очаква се златото да продължи да се възползва от стратегията срещу обезценяване, ако инвеститорите продължат да диверсифицират от американските активи.

‘Sell America’ (Продавам Америка)
Импулсът на тази стратегия се колебае през последната година. Волатилността, предизвикана от политиките на Тръмп, е ключов фактор, като трейдърите намаляват експозицията към американски активи, тъй като бързите изявления на президента и рязката му промяна спрямо политиките на предишните администрации създават нови рискове.

Най-силен е сентиментът през април: първо, когато Тръмп обявява мащабната си тарифна програма, а после когато заплашва да уволни председателя на Федералния резерв Джером Пауъл. В двата случая S&P 500 понесе сериозни загуби, а безопасният статус на американските активи бе поставен под въпрос, след като и държавните облигации паднаха.

Стратегията се активизира отново тази седмица, след като Тръмп засили разговорите за поемане на Гренландия и заплаши съюзниците на Америка в Европа с нови тарифи, ако не подкрепят опита му да анексира острова.

Често в „кръстосания огън“ попадат технологичните акции. САЩ доминират сектора, а т.нар. „Великолепна седморка“ има значително влияние върху основните индекси, тъй като еуфорията около изкуствения интелект значително увеличи пазарната им капитализация.

Въпреки това, както показа случаят с Гренландия, стратегията „sell America“ често се оказва краткотрайна и непродуктивна. Част от причината е склонността на Тръмп да променя курса си, което кара трейдърите да предполагат, че вероятно ще се откаже от най-разрушителните си предложения. Такъв беше случаят тази седмица, когато S&P 500 загуби 2,1% във вторник, но възстанови голяма част от загубата, след като Тръмп смекчи риториката си спрямо Гренландия.

‘60/40’ (Портфейл 60/40)
Популярността на т.нар. 60/40 портфейл, разделен между акции и облигации, обещава едновременно печалби от акциите и защита от облигациите в случай на спад. Възходът на акциите и облигациите помогна на индекса Bloomberg US 60/40 да отбележи 13,8% ръст през 2025 г.

Стратегията обаче бе подложена на натиск тази седмица, след като и акциите, и облигациите отслабнаха едновременно, като за кратко януари се насочваше към първия си отрицателен месец от април, когато т.нар. „Liberation Day“ тарифи на Тръмп разтърсиха световните пазари.

В крайна сметка индексът се възстанови и сега е на положителна територия за месеца.

„Рискът е, че ако икономическите данни се възстановят рязко и доходностите на облигациите нараснат, пазарите ще спрат да очакват по-нататъшни понижения на лихвите тази година,“ обяснява Джак МакИнтайър, портфейлен мениджър в Brandywine Global Investment Management. „Това ще увеличи волатилността на акциите.“

Trump Trades: ‘TACO’ и Big Mac
Докато политиките на Тръмп карат някои инвеститори да „продават Америка“, други залагат на липсата на последователност в действията му. Стратегията TACO — от Trump Always Chickens Out („Тръмп винаги се отказва“) — се е доказала като надежден подход.

Първата година от втория мандат на Тръмп в Белия дом бе белязана от специфичен модел: той заплашва с високи тарифи, акциите падат, след това се отказва и пазарите се възстановяват. Пример за това бе през октомври, когато Тръмп заплаши с 100% тарифи за Китай и бързо се оттегли. Американските акции отбелязаха най-лошия си ден за шест месеца при тарифната заплаха, но след отмяната ѝ се изстреляха нагоре. Същото се повтори и тази седмица, когато пазарите се възстановиха след смекчаването на позицията на Тръмп относно Гренландия.

Една тревога свързана с тази стратегия е, че ако обявата на Тръмп за агресивна политика не предизвика достатъчно паника на пазара, за да предизвика голямо движение, тогава той може да няма стимул да се откаже.

Свързана стратегия се базира на междинните избори през ноември и усилията на Тръмп да подобри ниския си рейтинг преди гласуването. Нарича се „Big Midterms Are Coming“ или „Big MAC“ търговия. Ед Клисолд, главен стратег за САЩ в Ned Davis Research, смята, че това ще бъде основната тема за годината, като фокусът ще е върху политическите планове преди и след изборите за Конгреса.

Тези ходове вече оказват влияние върху пазара. Под натиск да овладее инфлацията, Тръмп наскоро предизвика срив на някои финансови акции, след като поиска кредитните карти да ограничат лихвите до 10%. Страх се натрупа около военните компании, когато президентът изискваше те да спрат дивидентите и да инвестират в производство. Акциите на Fannie Mae и Freddie Mac паднаха, след като искането за намеса в ипотечния пазар с цел понижаване на лихвите постави под въпрос перспективата компаниите да бъдат освободени от държавен контрол.

‘Widowmaker’ (Рискована японска облигационна стратегия)
Залагането против японски държавни облигации в продължение на десетилетия бе известно като „widowmaker“ („убиец на вдовици“), защото многократно изгаряше глобалните инвеститори, докато Японската централна банка поддържаше лихвите близо до нула. Сега тази репутация е поставена под въпрос, тъй като японският облигационен пазар преживява едно от най-резките си преоценявания за последните години.

Стратегията се възобновява благодарение на съчетание от фактори: излизането на BOJ от контрола върху кривата на доходностите, намаляването на покупките на облигации и усилията на Такайчи за намаляване на данъците.

Страховете, че дългосрочните нужди на Япония от заемни средства ще нараснат по-бързо от очакваното, изпращат доходността на супердългите японски облигации на многогодишни върхове, предизвиквайки шокови вълни на глобалните пазари.

Веднъж синоним на загуби, залозите срещу японските облигации внезапно се оказват печеливши — макар и с множество рискове. Въпреки че инфлацията вече не е „спяща“, BOJ затяга политиката си, макар и внимателно, а фискалната дисциплина вече не се приема за даденост. Доходностите вече може да са достатъчно високи, за да привлекат обратно местни купувачи, което потенциално ограничава колко още могат да нараснат. Според трейдърите несигурността относно фискалната политика и темпото на повишаване на лихвите от BOJ вероятно ще поддържа високата волатилност на пазара.

-Източник: Bloomberg Terminal