Какво може да удари банковите баланси

Разпродажбата при европейските банки се възобновява в сряда, след като нарастващите опасения около политическата нестабилност изтласкват доходността по облигациите нагоре и отново натискат финансовия сектор.

Societe Generale и Deutsche Bank се понижават с над 5%, докато Euro Stoxx Banks Index губи до около 4% и се насочва към най-ниското си затваряне от приблизително три месеца.

Всички компоненти на индекса се търгуват на червено, включително BNP Paribas, Credit Agricole и UniCredit.

Натискът идва от комбинацията между по-висока доходност, политически риск и опасения за кредитната среда. При подобна динамика по-високите лихви вече не се възприемат само като подкрепа за банковите маржове, а и като фактор, който увеличава риска за растежа, качеството на кредитите и финансирането.

Секторът започва да връща част от силните си печалби от началото на годината, което показва, че инвеститорите стават значително по-предпазливи към европейските банки.

Европейските пазари остават под натиск заради опасенията от политическа криза във Франция и риск от ново разширяване на бюджетния дефицит.

Най-силната реакция се вижда при френските облигации. Спредът между доходността по 10-годишните френски и германски книжа се разширява до около 140 базисни пункта, което показва рязко увеличение на рисковата премия за Франция.

Напрежението вече повдига въпроса дали ЕЦБ може да бъде принудена да се намеси по-активно на облигационния пазар, ако разпродажбата започне да се разпространява към други страни от еврозоната. Подобен сценарий би напомнил за напрежението по време на европейската дългова криза преди повече от десетилетие.

Въпреки последния спад европейските банки все още се представят сравнително силно за годината. Секторът остава нагоре с около 12% през 2026 г., макар че вече е над 8% под августовския си връх.

Стратези на JPMorgan, водени от Давиде Силвестрини, смятат, че текущото понижение изглежда по-скоро като de-risking, движен от sentiment и позициониране, отколкото като начало на фундаментално влошаване в банковия сектор.

Основният риск остава политическият и фискалният натиск във Франция. Ако спредовете продължат да се разширяват, това може да засили натиска върху банките, еврото и целия европейски equity пазар.

Стратезите разглеждат последния спад като потенциално добра входна точка при европейските банки, особено при френските кредитори, тъй като базовият им сценарий не предполага съществено ново покачване на доходността.

Според тях директният ефект върху банковите баланси от разширяването на sovereign spreads би трябвало да остане ограничен.

По-големият риск идва от вторичните ефекти — например промени в депозитната структура, по-слаб растеж и евентуално влошаване на качеството на активите.

Тези рискове обаче засега са свързани основно с sentiment, вероятностите за по-негативен сценарий и това колко дълго ще останат разширени спредовете, а не с непосредствен удар върху капитала или ликвидността на банките.

С други думи, текущият натиск изглежда по-скоро като пазарно de-risking, отколкото като сигнал за фундаментален банков проблем.