USD – умора на дългогодишния тренд. Ще продължи ли поевтиняването?

Разбирането на икономическата политика на екипа на Доналд Тръмп изисква известна доза магическо мислене. Белият дом често се опитва да съчетава противоречиви политики или да очаква от една мярка да изпълнява няколко взаимно изключващи се цели. В центъра на това противоречие стои политиката по отношение на долара – администрацията едновременно иска да запази световното му лидерство, и в същото време някои съветници смятат, че статусът на долара като основна резервна валута е тежест за САЩ и основен фактор за големия търговски дефицит.

Главният икономически съветник на Тръмп, Стивън Миран, твърди, че големият дефицит на текущата сметка не се дължи на прекомерен внос, а на необходимостта да се издават държавни облигации, в които чуждите държави да държат своите резерви. Това води до „постоянна надценка на долара“, която пречи на балансирането на международната търговия.

Възможността за обезценяване на долара

Тръмп и неговият екип биха могли да намалят стойността на долара, чрез целенасочена политика или поради некомпетентност, като ефектът върху чуждестранните пазари ще е значителен. Старите надежди за конкуренция с еврото са затруднени от фрагментираните европейски капиталови пазари, а китайският юан не може да заеме водеща роля заради капиталовите контроли.

Доларът остава ценен не само като финансово убежище. Около две трети от страните стабилизират валутата си спрямо долара, за да се защитят от глобални икономически шокове. По този начин стойността на долара влияе върху цената на търгуваните стоки и служи като застраховка срещу икономическа нестабилност.

Разходите за САЩ от подкопаване на долара

Подкопаването на долара би струвало скъпо на САЩ. В случай на обезценка страната би загубила световното си влияние и основния инструмент за икономическа принуда, който позволява ограничаване на достъпа на врагове до финансовата система. Статусът на долара като резервна валута осигурява на САЩ „екстраординарен привилег“, позволяващ финансиране на огромния държавен дълг – 120% от БВП – при ниски лихви и по-висока доходност от чуждестранни активи.

В същото време, търговската война на Тръмп може да намали застрахователната роля на долара. Ограничаването на вноса чрез мита намалява влиянието на долара върху цените на стоките, което намалява и стимулите на страните да държат доларови активи.

Възстановяване на стабилността на долара

След първоначалния „шок от Тръмп“ през април, когато обявяването на митата предизвика срив в долара и пазара на облигации, волатилността постепенно се успокоява. Очакванията за движения в курса на долара спрямо еврото и йената паднаха до нивата отпреди изборите, а индексът на долара възвърна част от загубите си.

Това се дължи на редица фактори: сключването на търговски споразумения с големи партньори като ЕС и Китай, по-доброто представяне на икономиката въпреки митата и приближаването до края на цикъла на понижаване на лихвите от големите централни банки. Доларът отново реагира на традиционните икономически детерминанти – предимно разликата в лихвените ставки между страните.

Доларът като стабилизатор на портфейли

Някои инвеститори вече възприемат долара отново като стабилизатор за портфейлите си, защото укрепва при глобални стресови ситуации. През първата половина на годината спадът му беше „аномалия“, породена от политическата несигурност. Сега, когато икономическите и фискалните политики са по-предвидими, доларът се завръща като сигурна валута за международни инвеститори.

Заключение

Въпреки противоречията и „магическото мислене“ в икономическата политика на Тръмп, доларът остава стабилна и важна валута на световния финансов пазар. Възможността за обезценка или загуба на резервния му статус остава, но засега той възвръща ролята си на глобален стабилизатор, а шоковете, породени от митата и политическите изявления, се смекчават. Въпросът е дали САЩ ще успеят да съчетаят търговските си цели с поддържането на доминиращата роля на долара – предизвикателство, което ще продължи да определя международната икономическа динамика.