Акценти от речта на Bailey

• Призовава Великобритания да не отговори на протекционизма с тарифни мерки
• Трябва да посрещнем възможността за възстановяване на отношенията с ЕС
• Потенциалният растеж на Великобритания е спаднал от 2.6% (1990-2008) до 1.3% (2009-2019), като след това още е намалял до 0.7% (2020-2023)
• Основен виновник: Слабото нарастване на производителността
• Великобритания последователно е на дъното на съотношението инвестиции/БВП в групата на G7 от края на 90-те години на миналия век
• Проблеми с предлагането на работна сила, задълбочени от застаряването на населението
• Брекзит оказа влияние върху потенциалното предлагане, особено в търговията със стоки
• Изкуственият интелект предлага надежда, но няма да бъде “магическо решение” в краткосрочен план
  Няма много по въпросите на паричната политика тук, но той със сигурност не прави случай за инвестиции във Великобритания. Единственото, което се отнасяше към паричната политика беше:

“Нашите решения по паричната политика изискват да оценим последиците за инфлацията от натиска върху вътрешните икономически ресурси по това време. Този натиск отразява баланса между търсенето и предлагането на стоки и услуги, както и на пазара на труда. Не можем да гледаме само на текущото производство и заетостта и техния растеж. Трябва да сравним реалните стойности с мярка за потенциалното предлагане, продуктивния потенциал на икономиката. Така можем да оценим използването на ресурсите.”