Защо Warren Buffet не обръща внимание на макроикономическите фактори при инвестиране.

Слабост на пазара на труда, променящи се очаквания за следващия ход на Федералния резерв, страхове от рязко забавяне на икономиката, риск от упорита инфлация и предстоящите президентски избори. За Уорън Бъфет, нито един от тези макроикономически фактори няма значение. Оракулът от Омаха, който миналата седмица навърши 94 години, е убеден, че успешното инвестиране се свежда до намирането на чудесен бизнес в рамките на своя кръг от компетенции на привлекателна цена, а останалото е просто шум. Ако намерим бизнес, който мислим, че разбираме и харесваме цената, на която се предлага, го купуваме“, каза Бъфет на годишното събрание на Berkshire Hathaway през 2012 г. „Няма значение какви са заглавията, няма значение какво прави Федералният резерв, няма значение какво се случва в Европа. Ние го купуваме.“ Независимо дали купува акции на компания или цялата компания, председателят и изпълнителен директор на Berkshire обикновено взема решение само когато може да разбере вътрешната стойност на даден актив, да осмисли конкуренцията в този сектор и как тя може да се развие в бъдеще.

„Ако сме прави за бизнеса, макроикономическите фактори няма да имат значение. А ако сме грешни за бизнеса, макроикономическите фактори няма да ни спасят“, каза той. „Гледаме към стойността и изобщо не гледаме заглавията. … Всеки мисли, че седим и говорим за макроикономически фактори. Ние нямаме никакви разговори за макроикономически фактори.“ Инвеститорите се сблъскват с повече волатилност, тъй като пасивните индексни фондове и количествените инвестиции на база инерция набират популярност. Тези инструменти, които следят бенчмаркове или използват модели за следване на тенденции, поставиха голяма част от решенията за покупка и продажба в ръцете на автоматизирани машини. Някои твърдят, че това направи пазара все по-чувствителен към заглавията и склонен към резки ценови колебания.

„Америка няма да изчезне“

Бъфет, който е учил под ръководството на Бенджамин Греъм, легендарния баща на стойностното инвестиране, в Колумбийския университет, пренебрегваше негативните заглавия дори през някои от най-лошите периоди в американската история – от кубинската ракетна криза през 1962 г. до терористичната атака на 11 септември 2001 г. и до голямата финансова криза от 2008 г. Вместо това е известен с това, че се възползва от всяка нестабилност, за да купи активи, които внезапно се предлагат на ниски цени. Известният инвеститор написва статия за New York Times през октомври 2008 г., когато пазарите се сриват заради задълбочаващата се ипотечна криза и фалита на Lehman Brothers. Неговото послание: бъдете алчни, когато другите са изплашени, защото „Америка няма да изчезне; акциите са евтини“. „Винаги ще има добри и лоши новини. Кое ще бъде подчертано най-много зависи от настроенията на хората, редакторите на вестниците или който и да е друг“, каза той през 2012 г.