Бисер Варчев и Георги Глушков за империята NBA – бизнес модел, заплати, оценка

През 80-те години Националната баскетболна  асоциация (NBA) беше „измерение“, което ние, европейците, не познавахме. През това десетилетие имаше мини кризи в NBA, а Европа беше във финансов подем. Голямата промяна настъпи през 90-те, когато NBA се превърна в „нова спортна планета“ с много сериозни финансови параметри, които привлякоха най-добрите баскетболисти от цял свят. Това заяви Георги Глушков – първият българин, играл в NBA, сега президент на Българската федерация по баскетбол, който гостува в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Заедно с него в студиото беше Бисер Варчев, професионален трейдър и инвеститор, син на легендарния баскетболист и треньор Симеон Варчев (бел. ред. – откривател на Георги Глушков за големия баскетбол).

Бившият комисионер на NBA Дейвид Стърн направи така, че за 5-6 години баскетболната асоциация се превърна в нещо уникално, каза Глушков, който игра за „Финикс Сънс” в сезон 1985/86 г.

„NBA се превърна в глобален феномен, след като достигна до телевизионните зрители в цял свят и след като позволиха на професионалните баскетболисти да играят на олимпийски игри и световни първенства. Тогава асоциацията привлече изключително много последователи, инвеститори и любители.“

„NBA е преди всичко бизнес, който не се различава от една голяма компания. Дейвид Стърн разви баскетболната лига и превърна бизнес модела й в супер преуспяващ“, сподели Бисер Варчев.

От бизнес гледна точка слабите страни на NBA са свързани с наличието или липсата на звезди, когато няма силно поколение. Отсъствието на големи звезди се отразява на продажбата на билети и на телевизионни права, добави Варчев.

„Сега в NBA се опитват да начертаят звездно бъдеще на един от младите таланти – Виктор Уембаняма.“

Георги Глушков коментира качествата на французина Уембаняма, който вече е част от „Сан Антонио Спърс“: „Интересен играч е, много висок, но с фина техника и стрелба от далечно разстояние. Такъв талант не е имало в NBA.”

Пазарната оценка на отборите в NBA сега е в пъти по-висока от тази през 80-те години. Най-високо оценяваният отбор е „Голдън Стейт Уориърс“ – близо 8 млрд. долара към края на 2022 г., като само за година увеличението е с 25%. На второ място е „Лос Анжелис Лейкърс“ с оценка от близо 6,5 млрд. долара. Това позволява на отборите да дават все по-високи заплати на звездите си, казаха гостите.

„През 1985-1986 г. капитализацията на отборите беше между 10 и 50 млн. долара. „Финикс Сънс“ се оценяваше тогава на 50 млн. долара, а сега – на над 3 млрд. долара“, обясни Глушков.

Годишният бюджет за заплати на всеки отбор в NBA сега най-често е между 150 и 200 млн. долара. Най-големите звезди сключват по 4- и 5-годишни договори за над 50 млн. долара на година.

В средата на 80-те години нямаше брутни заплати над 750 хил. долара (преди данъчно облагане). Високите данъци в повечето американски щати бяха причината много известни състезатели от NBA, свободни агенти, да играят в Италия по това време. Но през 90-те години бизнес моделът проработи и нещата са в съвсем други измерения, спомни си Георги Глушков.

Преди дни стана ясно, че българският национал Александър Везенков ще подпише 3-годишен договор със „Сакраменто Кингс“ от NBA на обща стойност 20 млн. долара. Така Везенков ще се превърне във втория българин в „Лигата на извънземните“, както наричат NBA.

Георги Глушков потвърди, че преди 1989 г. е действало правилото, че български спортист в чужбина не може да получава по-висока заплата от тази на българския посланик в съответната държава.

„Така беше. Българските посланици вземаха тогава по 1500 долара месечно, така че и аз получавах толкова.“

Гостите в студиото обсъдиха и прочутия договор на Майкъл Джордан с Nike. Бисер Варчев разказа, че до момента на подписването не е имало състезател, който в рекламния си договор да има клауза, според която да получава процент от приходите. Джордан получава 5% от продажбата на всеки чифт маратонки от серията Air Jordan, а по-късно и от Jordan Brand.

„В средата на 80-те години само най-добрите състезатели сключваха индивидуални договори с производители на маратонки като Adidas и Nike. Сумите варираха от 50 000 до 200 000 долара”, допълни Георги Глушков. Първият българин в NBA е играл в лигата с маратонки Adidas.

Как големите баскетболисти управляват и инвестират парите си?

Целия коментар може да гледате във видеото.