Световна криза през 2026?

Федералният резерв на САЩ, чрез свръхразхлабената си парична политика, надува поредица от големи балони – балонът около изкуствения интелект, жилищният балон 2.0 и облигационният балон. Рискът тези балони да започнат да се спукват през 2026 г. се увеличава осезаемо. Подобно развитие ще тласне американската икономика към инфлационна депресия, която по-късно може да бъде наречена „Голямата депресия“. Очаква се инфлацията да надмине пиковите нива от 70-те години, а спадът в БВП да се доближи до този от периода 1929–1946 г.

Въпреки прилики с кризата от 2008 г., последиците за икономиката и долара този път ще бъдат различни. Американската валута вероятно ще отслабва чувствително – както спрямо златото, така и спрямо повечето световни валути.

Тези балони се формират от години, някои – дори повече от десетилетие. Новите пазарни лидери като големите технологични компании набират огромна капитализация, жилищният пазар се издига до исторически високи нива, а борсата върви нагоре без значими корекции. Това успива инвеститорите и ги кара да подценяват риска. Думите на Рузвелт, че „единственото, от което трябва да ни е страх, е самият страх“, изглеждат по-подходящи за американския инвеститор днес, отколкото през 30-те години.

Въпреки това всички основни индикатори сочат към раздути оценки в редица сектори, а доларът изглежда уязвим. Това означава, че инвестициите в долари – в акции, облигации и недвижими имоти – може да бъдат изправени пред трудни години. Икономиката на САЩ се насочва към рецесия, която може да направи кризата от 2008 г. да изглежда лека.

I. Двойната роля на Федералния резерв – едновременно подпалвач и пожарникар

Федералният резерв продължава да служи като двигател на паричната инфлация – необходима предпоставка за формиране на балони. Класическата аналогия е, че централната банка първо предизвиква пожар чрез продължително ниски лихви, а след това се опитва да го потуши чрез нови стимули. Този цикъл се повтаря вече повече от 35 години.

През 90-те години ниските лихви довеждат до технологичния балон. След краха на Nasdaq през 2000 г., Фед бързо понижава лихвата до 1%, което подпомага надуването на първия жилищен балон. След колапса на Lehman Brothers през 2008 г. лихвите падат до нула и остават там почти 15 години – нещо невиждано в хилядолетната парична история.

Но лихвите са само част от картината. Чрез количественото облекчаване Федералният резерв увеличава баланса си над шест пъти – от под 1 трилион долара през 2008 г. до над 6.5 трилиона днес. Националният дълг също се изстрелва – от 10 трилиона преди 2008 г. до почти 40 трилиона сега. При продължаващата фискална политика е възможно САЩ да преминат границата от 50 трилиона до 2028 г.

Тази комбинация от рекорден дълг и лесни пари създава гигантски балони, които в даден момент ще срещнат своя „игла“. Системата се намира в крехко равновесие.

II. Когато балоните се сблъскват с икономическата реалност

Излишъкът от пари и кредит се насочва към конкретни сектори, което води до нови балони – жилищен, технологичен и облигационен.

II.1 Жилищният балон 2.0

Индексът за достъпност на жилищата показва, че цените трябва да паднат с над 33%, за да станат отново реалистични спрямо доходите. Когато балон 2.0 се спука, спад до 50% в някои райони няма да бъде изненада. А този път Федералният резерв няма да може просто да върне нулевите лихви и да печата трилиони, както след 2008 г., защото други балони вече също се надуват.

II.2 Балонът в изкуствения интелект

Инвестициите в технологиите, криптовалутите, NFT, центровете за данни и новите AI услуги достигат нива, които значително надминават тези от дотком ерата. Много капитали вече започват да търсят просто „връщане на вложеното“, а не печалба. Пазарната концентрация е висока, а оценките на водещите компании растат по-бързо от реалната икономика.

II.3 Облигационният балон

Инвеститорите плащат днес висока цена за 30-годишни държавни облигации, които в крайна сметка може да се окажат без реална стойност, ако доларът продължи да губи покупателна способност. В момента американските финанси изглеждат като компания с големи загуби, огромен дълг и задействащи се автоматично задължения за стотици трилиони.

Рисковете за държавния дълг растат, а рейтинговите агенции до голяма степен пренебрегват фундаментите. Ако лихвите се покачват през следващите години на фона на рецесия, облигационният пазар може да претърпи най-тежкия си цикъл в модерната история.

Прогноза за 2026 г.

Все по-вероятно изглежда жилищният балон 2.0 и балонът при AI да се спукват един след друг. За първи път от десетилетия американската администрация и Федералният резерв ще осъзнават, че печатането на пари ще задълбочава кризата, а няма да я решава. За разлика от 2008 г., когато проблемът е ликвидността, ситуацията през 2026 г. може да се превърне в проблем на платежоспособността.

Доларът рискува да отслабва значително – не само спрямо благородните метали, но и спрямо валутите на големите търговски партньори. Спадът в икономиката може да бъде продължителен, като дълбочината му ще отразява мащаба на предишния инфлационен подем.

След 2008 г. паричната експанзия е безпрецедентна – както по обем, така и по характер. Затова рисковете от тежка депресия се увеличават. Златото вече доказва това – от 250 долара през 2000 г. до над 4200 долара днес, което означава драматична ерозия на покупателната способност.

Опит за ново стимулиране сега би бил като наливане на бензин върху огън. И въпреки това е вероятно Вашингтон да се насочи именно към този подход.

Глобалният контекст

Много държави имат подобни проблеми – високи дефицити, нарастващи дългове и зависимост от лесни пари. САЩ са в центъра на процеса заради статута на долара като световна резервна валута, но в по-малка степен натискът ще се усеща навсякъде.

Решението за отделните държави е едно и също – стабилни бюджети, реални пазарни механизми, по-малко регулации и повече икономическа свобода.