Бързи сигнали, къси хоризонти: Как се променя пазарната механика

Измина една година, в която вече виждаме значителна волатилност, обеми и динамика на пазара.

Независимо дали става дума за търсенето на бета и риска от страна на индивидуалните инвеститори през януари/февруари около инаугурацията, динамиката между американската изключителност и европейското възстановяване, “кризата” на Деня на освобождението, или различните периоди на импулсна търговия и излизане от консенсусни позиции… топ макро трейдърът на Goldman Sachs Боби Молави отбелязва, че се усеща като много повече от пет месеца.

В краткосрочен план, колегите от Goldman Лий Копърсмит и Бен Снайдър изтъкват интересни графики за ширoчината на пазара, които показват, че се намираме в среда с ниска пазарна широчина.

На фона на известен оптимизъм около търговията и фискалната политика, търговският екип на Goldman отчита търсене за дълги позиции в IWM поради:

1. високи нива на брутна експозиция спрямо ниски нива на нетна експозиция;

2. хеджиране на портфейли с висококачествени активи;

3. потенциал за пробив нагоре, тъй като индексът Russell се намира на 100-дневната пълзяща средна и на линия на съпротива.

Въпреки това, кратката бележка на Молави не се фокусира толкова върху пазарите, макроикономиката, политиката или фундаменталните фактори, които движат всичко, което наблюдаваме.

Тя се отнася повече до промените в пазарната структура и търговията, които сега влияят на всичко след вземането на инвестиционни решения.

А именно – как търгуваме акции, какво се е променило по отношение на търговията… и какво означава това по отношение на въздействие, сигнал и резултат.

Това е също така и за портфейлни мениджъри и анализатори, които често стоят една стъпка встрани от ежедневните технически аспекти на търговията в съвременната пазарна екосистема. Повечето от съдържанието тук е добре познато за тези, които се занимават с търговия ежедневно… но може би не толкова за директорите по инвестиции, ръководителите на акции или портфейлните мениджъри, които прекарват повече време в проучвания, срещи с компании и инвестиционни решения.

За начало… тъканта на пазарите се променя.

Живеем в свят, в който частният капитал нараства от 1 до 13 трилиона долара.

“Частен за по-дълго” или “частен завинаги” се превръща в сила, с която трябва да се съобразяваме.

На публичните пазари виждаме как пасивното инвестиране се увеличава стабилно през последните две десетилетия и вече доминира по отношение на управляваните активи.

Виждаме как ETF фондовете се утвърждават като предпочитан инструмент за търговия. Виждаме как индивидуалните инвеститори се превръщат в значителна сила както по обем (между 200 и 300 млрд. долара годишно в САЩ), така и чрез това, че домакинствата държат около 53% от американския капиталов пазар. Виждаме, че ликвидността (особено в Европа) става все по-фрагментирана и трудна за разбиране. Виждаме как се появяват нови източници на ликвидност чрез платформи, борси и нови участници. Виждаме как моментът на затваряне на пазара заема все по-голям дял от дневния търговски обем. Виждаме нови продукти, които влияят на това къде “живеят” активите (например ETF-и).

Нови клиентски сегменти нарастват, докато други се свиват, променяйки естеството, размера и продължителността на потоците. Наблюдаваме ръст на количествените стратегии и мултиасет фондове – както по отношение на активи под управление, така и като процент от търгувания обем. Виждаме сериозни различия в структурата на регионалните пазари по отношение на пазарна капитализация, експозиции (американска технологична икономика спрямо стара европейска икономика и стойност) и ликвидност.

Може да се твърди, че пазарът вече търгува с много по-кратък хоризонт от преди.

Реакциите са по-бързи, по-рефлексивни и изградени повече около сигнали, позиции и потоци, отколкото около фундаментални данни… поне в краткосрочен план… и все пак, стиловете ни за търговия с акции остават фокусирани върху концепцията за „агентска търговия“.

Идеята, че цената на екрана във вторник в 9:13 ч. е справедливо отражение на действителната стойност на актива и правилният бенчмарк за сключване на сделка.

В други класове активи… „агентство“ никога не е било „нещо“.

При много FICC продукти цялата логика на потоците се върти около трансфер на риск. Заявка за цена, сключване на сделка с риск, трансфер на риск и управление на риск. Няма реална концепция за „пасивност“ или готовност за „търпение“. Междувременно при акциите… работните поръчки и агентските кросове остават водещи в работния процес.

Реалността е, че концепцията за „няма въздействие“ е илюзия.

Всяка поръчка има въздействие и сигнал. Въпросът е само колко? Пазарите се фокусират все повече върху явните разходи, което е разбираемо, но това може да засенчи имплицитните загуби. Ако има работна поръчка, която се изпълнява две седмици… какво е изтичането на сигнала в пазарна среда, в която “светлите” борси са доминирани от нефундаментални участници?

Също така, друга концепция, която заслужава преразглеждане, е идеята, че „търпението е пасивност“ или че липсата на спешност не е вид рисковано решение.

Реалността е, че отлагането е поемане на риск.

Това е пазарен риск, риск свързан с продължителността, риск от волатилност и риск от изтичане на сигнал.

Това не означава, че не е правилният подход… но то е осъзнато решение да се поемат тези рискове.

Има ситуации, в които отлагането е 100% правилно.

Още нещо – рискът и мащабът не винаги са правилното решение… и тази бележка не се стреми да прокара тази идея… а по-скоро цели да подчертае промените в това как сигналите и изтичането на информация могат/биха могли/трябва да доведат до промени в начина на изпълнение на определени поръчки.